Р. Салваторе - Потайно острие

После и двамата изреваха от болка. Върху китката на Дризт зейна рана и той отскочи назад, Ентрери също бе принуден да се отдръпне, с лошо порязана ръка.

Секунда по-късно, осъзнали, че са в състояние да продължат, че все още могат да държат оръжие, двамата подновиха битката. Ятаганите на Дризт се сключиха като челюстите на разярен вълк и Ентрери, въпреки че неговите оръжия се оказаха от вътрешната страна, закъсня с един-едничък миг и трябваше да запрати както своите, така и остриетата на елфа далеч встрани. Собственият му устрем го тласна напред и той се подвоуми за момент, чудейки се дали може да върне камата си навреме.

Дризт изобщо не се поколеба и се хвърли в нападение, изпреварвайки го само с една секунда, напълно достатъчна, за да може Ентрери да поеме по-голямата част от удара, когато челата им се блъснаха едно в друго.

Надмогвайки замайването си, палачът успя да изнесе дясната си ръка напред, забивайки юмрука и дръжката на камата си в лицето на елфа.

Двамата отново се отдръпнаха. Окото на Ентрери бързо се подуваше, от носа на Дризт и по бузата му се стичаше кръв.

Убиецът пръв поднови битката — на всяка цена трябваше да приключи всичко възможно най-бързо, преди окото му да се затвори напълно и да даде огромно предимство на противника му.

Мечът му политна към Дризт, той обаче го пресрещна и го отби, след което изрита Ентрери в лицето.

Ритникът не можа да забави убиеца, който не само го беше очаквал, но и бе разчитал на него, и сега приклекна, без да губи нито миг. Дори така, ударът още повече влоши състоянието на раненото му око. Въпреки това той успя да извърти камата си и да замахне към коляното на противника си.

Дризт можеше да се опита да провре другия си ятаган покрай меча на Ентрери и да спре изумрудената кама, но ако палачът успееше някак да избегне маневрата му и забиеше острието си в крака му, битката щеше да приключи скоропостижно.

Всичко това елфът извърши инстинктивно, без да се замисля. Пак така, без да се замисля, той вдигна и другия си крак и политна назад, над камата. Тя разбира се, го одраска, но нищо повече. Дризт възнамеряваше да се претърколи през глава и да се изправи на крака, но преди да го стори, видя Ентрери да се хвърля след него с ръмжене, и разбра, че няма да успее навреме.

Затова просто спря и остана да лежи по гръб, докато палачът се приближаваше.

От двете страни на стаята, мрачните елфи и приятелите на Дризт ахнаха едновременно, убедени, че това е краят. Ала двата ятагана се стрелнаха нагоре и засвистяха с такава ярост, че Дризт някак си стори немислимото и съумя да се опази от нападението на Ентрери достатъчно дълго, за да подвие крак под тялото си и да се изправи, без нито за миг да отслабва свирепата си атака.

И ето че двамата отново бяха напълно равнопоставени, а оръжията им се стрелкаха насам-натам толкова бързо, че онези, които ги наблюдаваха отстрани, не бяха в състояние да различат отделните движения. Първо върху тялото на единия, а после и на другия се проточиха нови драскотини, ала все още никой не бе успял да нанесе истински тежка рана на противника си, и двубоят продължаваше с все същото ожесточение, ту край една от стълбите, ту до стената, ту в средата на стаята. Неохотата, с която Дризт бе започнал битката, отдавна се бе изпарила, а ако Ентрери изобщо бе имал някакви съмнения относно това дали наистина иска да се изправи срещу елфа, те също бяха изчезнали. Двамата се биеха настървено и поривисто, оръжията им се удряха едно в друго толкова начесто, че звънът от остриетата не секваше и за миг.

В един момент се озоваха върху гредата, без сами да знаят как, после едновременно тупнаха на пода от двете й страни и пак така едновременно приклекнаха и продължиха битката си под нея. Движейки се в съвършен синхрон, те си размениха местата и, сякаш четяха мислите си, отново се качиха върху гредата.

Времето течеше, потта, която сега бе примесена с кръв, с парене се стичаше в нови и нови рани. Един от ръкавите на Дризт се скъса толкова лошо, че започна да му пречи и той бе принуден да подеме двойно по-яростна атака, която да задържи Ентрери настрани достатъчно дълго, за да може той да подхвърли ятагана си във въздуха и да откъсне целия ръкав. Всичко стана светкавично бързо, но въпреки това Дризт едва успя да улови оръжието си навреме, за да се защити от нападението на палача. Миг по-късно пък Ентрери изгуби наметката си, когато ятаганът на елфа се стрелна към гърлото му и сряза връзката й, а него самия остави с грозна драскотина под брадичката.