Р. Салваторе - Саблено море

В отговор, Ле’лоринел само се изсмя — надали можеше да бъде по-красноречив, макар че Е’Креса и представа си нямаше каква ирония се крие в самонадеяните му думи.

После и двамата въздъхнаха, еднакво уморени от безсмислените препирни. Гномът сви рамене и отново се наведе над кристалното кълбо.

— Говори се, че Гандалуг Бойния чук не е добре — подхвърли Ле’лоринел.

Е’Креса промърмори някакво заклинание и размаха къси ръце над кълбото.

— Над Митрал Хол магия хвърля своя зрак, над трон и ложе, в плен на сетен мрак — поде той, но когато чу нетърпеливото покашляне на елфа зад гърба си, спря и се изправи. — Гандалуг е на легло — потвърди той, вече с обикновения си глас и без досадните рими. — На смъртно легло.

— Има ли жреци край него?

— Жреци джуджета, да. Което ще рече почти никакви лечителски умения. Не, няма грижовни ръце край него. Не че това има някакво значение — додаде гномът и отново се наведе над кълбото, за да попие както сцената в дълбините му, така и нейната „атмосфера“. — Не от ръката на подъл враг е паднал кралят, а от ноктите на хищното време; не го измъчва друга болест, освен онази, която прибира всички ни, ако нещо не ни погуби преждевременно.

Е’Креса се изправи и отметна надвисналата над едното му око рошава вежда.

— Старост — обясни той. — Деветият крал на Митрал Хол издъхва от старост.

Ле’лоринел, комуто това вече беше известно, кимна.

— Ами Бруенор Бойния чук?

— Деветият крал гасне сред всеобща печал — драматично изрецитира гномът. — Изгрява звездата на десетия крал.

Ле’лоринел скръсти ръце на гърдите си и си придаде раздразнен вид.

— Трябваше да бъде казано! — настоя гадателят.

— Е, тогава по-добре, че бе казано от теб — отвърна елфът. — Щом е трябвало.

— Трябваше! — Е’Креса държеше последната дума да е негова.

— Бруенор Бойния чук? — повтори Ле’лоринел.

Мърморейки си нещо под носа, Е’Креса се взря в кристалното кълбо и дори долепи ухо до гладката повърхност, за да чуе по-добре случващото се в далечното кралство на джуджетата.

— Бруенор не е там — уверено заяви той най-сетне. — И толкова по-добре за теб, защото ако Бруенор се беше завърнал заедно с мрачния елф, какво щеше да правиш ти тогава?

— Онова, което трябва — тихо, но решително отвърна Ле’лоринел.

Е’Креса отвори уста, за да се изсмее, ала смехът замря на устните му при вида на непоколебимото изражение, изписано по лицето на елфа.

— Толкова по-добре за теб — повтори гномът и с едно махване на ръка прогони образа на Митрал Хол от сърцевината на кристалното кълбо.

После затвори очи и с помощта на ново заклинание потърси съдействие от един обитател на друга равнина.

Причудлив образ нахлу в мислите му, парещ като нажежено желязо. Съвсем ясно видя два символа, които познаваше добре, макар никога, преди да не ги бе виждал вплетени по този начин.

— Думатоин и Клангедон — промърмори той. — Думатоин и Морадин.

— Джуджешките богове? — попита Ле’лоринел, ала Е’Креса дори не го чу, застанал напълно неподвижен, с едва потрепващи клепачи.

— Но как? — тихичко прошепна той.

Преди Ле’лоринел да успее да попита за какво става дума, сивите очи на гадателя се отвориха.

— За да откриеш Дризт, трябва да намериш Бруенор — заяви той.

— Значи — към Митрал Хол.

— Не! — изкряска Е’Креса. — Според джуджето мястото му е другаде, място на баща, а не на крал.

— Гатанки? — повдигна вежди елфът, ала Е’Креса разпалено поклати глава.

— Открий най-скъпото творение, излязло изпод ръцете на джуджето — обясни той, — за да откриеш най-скъпото творение от плът и кръв. Е, едно от двете, но така звучи по-добре — призна гномът.

Лицето на Ле’лоринел надали можеше да придобие по-озадачено изражение.

— Преди време Бруенор Бойния чук създаде нещо магическо и могъщо, което надминаваше дори неговите забележителни умения — обясни Е’Креса. — Създаде го за едного, когото обичаше с цялото си сърце. Това творение от митрал ще го привлече по-сигурно, отколкото опразненият трон на Митрал Хол. Нещо повече, то ще накара и мрачния елф да се втурне след него.

— Но какво е то? — Ле’лоринел вече не можеше да скрие изгарящото го нетърпение. — Къде е?

Е’Креса изприпка до едно малко писалище и извади парче пергамент. Докато елфът прекосяваше стаята, за да се присъедини към него, гномът използва друга магия, за да претвори върху пергамента образа, който се бе появил в мислите му преди малко.

— Откриеш ли този знак, Ле’лоринел, ще откриеш и края на дългия си път.