Р. Салваторе - Саблено море

Гадателят се замисли над думите му и сви рамене.

— Добре тогава. Да видим какво ще ни покаже кристалното кълбо. Пътят към целта ти, надявам се, а може би дори изхода от цялото ти начинание, бил той победа или поражение.

Клатушкайки се като патица, гномът се насочи към кристалното кълбо.

— Само пътя и нищо друго — отсече Ле’лоринел.

Е’Креса се закова на място и бавно се обърна, искрено заинтригуван.

— Мнозина на твое място биха поискали да им покажа и изхода — рече той.

— И ти, и аз отлично знаем, че той не е предопределен.

— Но изгледите…

— … са си просто изгледи и нищо повече — прекъсна го елфът. — И какво да сторя, о, велики гадателю, ако разбера, че ще изляза победител от двубоя с Дризт До’Урден, ако ми кажеш, че той ще си получи заслуженото и ще рухне мъртъв от моята ръка, а аз ще изтрия окървавеното си оръжие в бялата му коса?

— Да възликуваш, може би — насмешливо подхвърли Е’Креса.

— Какво да сторя, о, велики гадателю, ако ми кажеш, че ще загубя? — продължи Ле’лоринел. — Да се откажа от онова, от което не мога да се откажа? Да предам своя народ и да оставя елфа на мрака да живее?

— Той си е спечелил уважението на мнозина.

— Мнозина се оставят да бъдат заблудени твърде лесно — отвърна Ле’лоринел.

Е’Креса понечи да добави нещо, но после въздъхна, сви рамене и отиде да вземе кристалното кълбо.

— Кажи ми какво мислиш за пътя, който ти предстои — рече той.

— Допълнителното заплащане ми гарантира поверителност, нали? — попита Ле’лоринел.

Изражението на Е’Креса красноречиво говореше колко глупав е според него подобен въпрос.

— Защо ми е да съобщавам каквото и да било на този Дризт, дори ако някога го срещна? И как изобщо ще го срещна, когато той е на другия край на света?

— Значи вече си го издирил?

Нетърпението в гласа на елфа не убягна от вниманието на гадателя и той се изпъчи самодоволно:

— Може и да съм. Може и да съм.

В отговор, Ле’лоринел решително прекоси стаята и застана от другата страна на кристалното кълбо.

— Открий го.

Е’Креса подхвана магията си. Късите му ръце започнаха да описват кръгове над главата му, докато с глас, който изобщо не приличаше на неговия, той редеше думи на напълно непознат за Ле’лоринел език.

Изведнъж гномът отвори очи и се надвеси над кристалното кълбо.

— Дризт До’Урден — тихо, но настойчиво прошепна той. — Обреченият мрачен елф, за когото не може да има друг изход след толкова продължителна и грижлива подготовка.

След миг мълчание, той продължи, а името се търкулна от устните му със същата омагьосваща звучност, с която се лееха непознатите думи преди малко. — Виждам… виждам… виждам…

Той отново замълча и след като проточи едно дълго и многозначително „Хммм“, се изправи.

— Виждам изкривеното лице на един прекомерно нетърпелив, гологлав, нелепо маскиран елф — обясни гномът и като се наведе, погледна покрай кристалното кълбо, право в широко отворените очи на Ле’лоринел. — Какво ще кажеш да се поотдръпнеш малко, а?

Раменете на Ле’лоринел увиснаха, от устните му се откъсна дълбока въздишка, ала той все пак отстъпи назад.

Е’Креса потри пухкавите си ръце и като продължи започнатото заклинание, отново се наведе над кълбото.

— Виждам… — подхвана той. — Мразовити вихри вият, а земята снежни преспи крият. Чувам на вятъра скръбния ропот и на стадата елени неспирния тропот…

— Ропот? — прекъсна го Ле’лоринел.

Е’Креса вдигна глава и го изгледа ядовито.

— Ропот? — повтори елфът. — Римува се с тропот, нали?

— Ама че нахалство!

— Ама че досада! — не му остана длъжен Ле’лоринел. — Защо трябва да говориш в рими, щом започнеш гаданието си? Това някакво правило ли е?

— Обикновено предпочитание! — сопна се гномът и тропна с крак.

— Е, аз не съм селянин, когото можеш да впечатлиш по този начин. Спести си усилието и глупавите думи — няма да получиш повече за „атмосфера“, била тя зрителна или слухова.

Е’Креса промърмори няколко проклятия изпод носа си и отново се приведе над кълбото.

— Ропот! — потрети Ле’лоринел и изсумтя презрително.

— Още една подигравка и ще те изпратя да търсиш Дризт в Бездната! — предупреди го гномът.

— Откъдето ще се върна, за да ти се отплатя за услугата — преспокойно отвърна Ле’лоринел. — Уверявам те, че мога да различа илюзия от реална заплаха и игра на светлината от истинска защита, а потайността, която ме обгражда, е непреодолима за твоите очи.

— Ха! Та аз виждам всичко, безумни сине на безумец!