Р. Салваторе - Пътят на Патриарха

Дали още са заедно, вървящи един до друг с ръце на дръжките на оръжията — предполагам, за да се защитят един от друг, както и от други врагове?

Многократно съм си мислил за тях, за Артемис Ентрери и Джарлаксъл. Дори и с идването на крал Оболд и неговите орки, дори насред войната и заплахата за Митрал Хол, установявам, че мислите ми често се пренасят през времето и пространството, за да потърся със съзнанието си обяснение за необичайната двойка.

Защо ме вълнува?

Непрекъснато ме обзема чувството, че Джарлаксъл някога е познавал баща ми, че е скитал из Мензоберанзан рамо до рамо със Закнафейн, вероятно както в момента странства из Горния свят редом до Артемис Ентрери. Винаги съм знаел, че има нещо сложно около това странно създание, което се противопоставя на обичайните очаквания към един мрачен елф — дори от страна на друг мрачен елф. Намирам успокоение в сложността на Джарлаксъл, защото тя ми напомня, че индивидуалността съществува. Предвид тъмното ми наследство, често единствено вярата в индивидуалността ми позволява да запазя здравия си разум. Не съм в капана на произхода си, на елфическите си уши и кожата с цвят на въглен. Макар често да се оказвам жертва на чуждите очаквания, те не могат да ме определят, да ме ограничат или контролират, докато осъзнавам, че няма такова нещо като истина за цяла раса, че възприемането им за това какъв би трябвало да съм не води към истината какъв съм всъщност.

Джарлаксъл подсилва тази реалност като възможно най-безпощадното напомняне, че във всеки от нас съществува личност, която отхвърля външните ограничения. Той със сигурност е уникален и аз мисля, че това е хубаво, защото светът не може да понесе твърде много от неговата порода.

Ще бъда лъжец, ако кажа, че интересът ми към Артемис Ентрери се простира само до връзката му с потвърждението, което представлява Джарлаксъл.

Дори и ако Джарлаксъл се бе завърнал в Подземния мрак, зарязвайки убиеца в самотното му съществуване, признавам, че мислите ми пак щяха редовно да се насочват към него. Не го съжалявам и не бих се сприятелил с него. Не очаквам неговото изкупление или избавление, нито покаяние или промяна на изключителния егоизъм, който определя съществуването му. В миналото смятах, че Джарлаксъл ще му повлияе в позитивен аспект, поне до такава степен, че да покаже на Ентрери празнотата на съществуването му.

Но не това е водещата сила зад мислите ми за убиеца. Не с надежда ги насочвам така често към него, а с ужас.