Р. Салваторе - Пътят на Патриарха

— Ах, господарката Тигъруилис! — каза Джарлаксъл с внезапно въодушевление. — И ще се стремиш да си върнеш статуса по улиците на този прекрасен град?

Ентрери прихна и кимна към далечната колона дим.

— Артемис Ентрери е мъртъв — каза той. — Умря в Дома на Пазителката в Мемнон, докато преследваше призраци.

Обърна коня си, насочи го надолу по стълбите и се скри от поглед.

— Може би трябва да го последваме — каза Атрогейт на Джарлаксъл. — Без съмнение ще се забърка в неприятности. Такава му е кръвта.

Но Джарлаксъл, загледан в пустото стълбище, поклати глава при всяка негова дума.

— Не — каза той. — И не. Подозирам, че Артемис Ентрери наистина е мъртъв, приятелю.

— На мен ми се видя жив.

Джарлаксъл се изсмя, без да желае да обяснява и без да очаква, че Атрогейт, който имаше собствени емоционални бариери, които го правеха какъвто беше, би могъл да разбере.

Ала Атрогейт отбеляза:

— А, умрял е, както умрях аз, когато орките дойдоха във Фелбар.

— Преди повече от три века? — попита Джарлаксъл.

— Три и половина, елфе.

— И въпреки това изглеждаш толкова млад.

— Може би дългият живот е повече проклятие, отколкото благословия.

— Проклятие, изречено от…?

— Някога дърпал ли си космаците в гъза на магьосник, елфе?

Джарлаксъл завъртя очи и се засмя.

— Необмислен, неразбран — каза ми той. — Проклет да си, че не плати ти своята дан. Да сграбчиш слънцето и да го оставиш, не ще си идеш млад, ни нявгаш ще забравиш.

— Това ли беше проклятието му?

— И след триста години ти казвам, че работи.

Джарлаксъл кимна и се замисли за тази история за малко. После, внезапно и импулсивно, той се пресегна и тупна шапката върху косматата глава на джуджето.

— Хей!

— Да — каза Джарлаксъл, кимайки възхитено. — Отива ти.

Докато говореше, мрачният елф бръкна в торбата си, напипвайки счупените парчета от флейтата на Идалия и се запита колко ще му струва да я поправи.

Смръщи се леко, защото осъзна, че Атрогейт вероятно не може да изсвири и една нота.

Но погледна към празното стълбище, където бе изчезнал Артемис Ентрери, и си припомни, че понякога трябва просто да играеш с ръката, която ти се е паднала.

R. A. Salvatore

Road of the Patriarch, 2006

Издание:

Робърт А. Салваторе. Пътят на Патриарха

Американска, първо издание

Серия Наемниците, №3

Превод: Илиян Илиев

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Формат 52/84/16

ИК „ИнфоДАР“ ЕООД — София, 2009

ISBN: 978-954-761-428-4

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/22696

Последна корекция: 7 ноември 2011 в 14:20