Марк Лорънс - Кралят на тръните

Писах му да изгони езичника незабавно и пратих писмото по най-бързия куриер. Бих написала „обеси“ вместо „изгони“, но Орин е твърде… уравновесен, за да направи нещо такова.

23 юни, година 102 от Междуцарствието

Опитах се да вляза в сънищата на Орин, както го правя всяка нощ, откакто открих тази си способност. Снощи обаче не открих и следа от него, само пролука в сънния пейзаж, черна дупка на обичайното му място и едва доловим лъх на подправката — семена от кориандър, — която езичникът гори и вдишва.

Отчаяна, потърсих и Еган в съня му, но и от него не открих следа. Не познавам достатъчно другите мъже от свитата на Орин, не мога да ги различа сред стотиците хиляди, които обитават света на сънищата.

Имам нов лекар, мръсно дребно човече от славянските степи, но вливанията, които ми прави, облекчават главоболието. Много е стар, древен чак, и почти не говори имперския език, но лорд Малас го препоръча горещо, а и лекарствата му вършат работа.

26 юни, година 102 от Междуцарствието

Открих сънуващия Орин! Не успях да вляза в съня му — златен и многопластов, — но ми се струва, че Орин е отблъснал опитите на Сагеус да го постави под свой контрол. Може пък да е бил прав, че той дърпа конците. Но не мога да вляза в съня му и това ме тревожи. Има бариера, но дали я е създал езичникът, или самият Орин, било то съзнателно, или като резултат от естествена съпротива към чужда намеса, не знам.

За разлика от Йорг, който ме прогони с тръни и светкавици, Орин ме отпрати със спокоен и простичък отказ. Надявам се, че е изритал Сагеус обратно при Олидан Анкрат във Висок замък.

12 юли, година 102 от Междуцарствието

Стрела. Дворецът Зелен гранит. Балната зала.

Дворецът е готов вече от две години, а още никой не е танцувал в балната зала. Орин би организирал бал, за да ме зарадва, би призовал своите лордове и дами и те биха се стекли с карети към двореца. Стотици биха дошли, нагиздени със сатен и дантела. Орин би танцувал с прецизност и изящество, достойни за учител по танци, би ме обгрижвал всячески, не би пропуснал да похвали музикантите. И през цялото време аз ще знам, че други, по-големи мисли кръжат в главата му — планове, стратегии, писма, които трябва да бъдат написани, — и че когато последните гости бъдат качени мъртво пияни в каретите си, аз ще намеря Орин в библиотеката да нанася бележки в полетата на някой дебел том.

Получих писмо от Еган. Писал го е по време на празненствата, след като и последният замък на Орлант паднал пред армията на Орин. Писмото е подписано от него, но почеркът ми е непознат. Не би могло да е иначе, защото никога не съм виждала нещо, написано от неговата ръка. Не бих се изненадала, ако това е първото писмо, което Еган пише в живота си. Сигурно го е диктувал на писар, защото почеркът е четлив, а правописът — грамотен, но гласът зад буквите е на Еган. Ето какво ми е написал:

„Катерин,

Завладяхме Орлант от западните равнини до границите на блатата Кен. Орин обмисля планове за барон Кеник. Ще заложи на дипломацията, ще предложи добри условия, ще ласкае егото на стареца. Ако пита мен, най-добре да го прегазим набързо и да продължим нататък.

Орин ме прати в замък Тралей в Конот, в средата на нищото. Тревожел се за мен след онова в Източен Пристан. Имал съм нужда от почивка, така казва.

Не ми трябва почивка. Трябва ми огънят на войната, всеки ден, и всяка нощ да пропадам в сън без сънища.

Конот е обитаван от призраци. Сънувам разни неща тук. Гледам стените и се боя от нощта. Макар че сънувам теб. Но сънищата ми не са добри.“

Не знам какво да правя. Орин обича брат си и се дразни, ако някой проговори срещу него. Виждала съм го. Винаги намира ъгъл, от който действията на Еган изглеждат простими.

Никога с нищо не съм насърчавала тази страст, тази мания в Еган. От самото начало предпочитах Орин. Ако бях искала дивак, щях да избера Йорг от Анкрат. Не ми се мисли що за живот бих водила тогава.

Орин трябва да отпрати Еган, да му даде някой замък в размирен район, някаква война, която да ангажира мислите му. Еган едва ли е чак толкова незаменим, че да го държи постоянно до себе си. Един меч не може да обърне битката, та ако ще да е най-умелият на света.

18 юли, година 102 от Междуцарствието