Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Възможно. Но, все пак това не е от вида неща, които човек би очаквал от него да признае, ако не бяха истина.

— Точно така. — Фишър замислено сбърчи чело. — А ако Доримънт и Визидж имат любовна афера, това елиминира мотивацията на Визидж, нали? Имам предвид, че тя не би могла да я има едновременно с Доримънт и с Блекстоун. Не мислиш ли?

— Това изглежда твърде невероятно — отвърна Хоук, — но ние не знаем, дали връзката между Доримънт и Визидж е такава. Добре, те и двамата са били в неговата стая, но Доримънт всъщност въобще не каза защо. Може би са имали някаква друга причина да са там заедно.

— Главата започна отново да ме боли — изпъшка Фишър.

Вратата се отвори и влезе Катрин Блекстоун. Тя изглеждаше бледа, но спокойна. Грижливо затвори вратата след себе си и огледа библиотеката с бърз поглед, сякаш търсеше някой скрит слушател. Погледна невъзмутимо Хоук и Фишър и се отпусна грациозно на стола пред тях.

— Е? — попита Катрин с пресипнал глас. — Кой е убил съпруга ми?

— Все още работим върху случая — вежливо отвърна Хоук. — Детективската работа е сложен процес, но обикновено стигаме до края му. Има няколко въпроса, които е необходимо да ви зададем.

— Добре. Давайте.

— Нека започнем със събитията, водещи към убийството. Вие и вашият съпруг отивате горе, за да се преоблечете за вечеря. Той влиза в спалнята, а вие в банята. Вие се връщате и намирате вратата на вашата стая заключена. Викате съпруга си, но не получавате никакъв отговор. Започвате да се безпокоите. Слизате долу, за да вземете Фишър и мен. Ние се връщаме с вас, разбиваме вратата и намираме вашия съпруг мъртъв. Така ли беше?

— Да. Точно така.

— Липсва ли нещо от това описание?

— Не.

— Изказа се предположение, че вие сте посетила Едуард Боуман в стаята му — каза предпазливо Фишър.

— Това е лъжа — заяви категорично Катрин. — Предполагам, че ви е казано също, че сме имали любовна афера, нали? Така си мислех. Години наред враговете на Уилям се опитват да използват тази клевета срещу него. Кой я каза този път? Греъм? Не, той е твърде лоялен към Уилям. Визидж? Обзалагам се, че е била тази превземаща се кучка, Визидж. Тя винаги е харесвала Уилям, но той едва се сещаше за нейното съществуване. Едуард и аз сме приятели от много време, но никога повече това. Обичах съпруга си и никой друг. А сега той е мъртъв и всички негови врагове ще изпълзят от дупките си, за да се опитат да очернят името му със същите стари лъжи с надеждата, че ще успеят да разрушат постигнатото от него!

— Кой мислите, че го е убил? — попита Фишър.

— Не зная. — Изглежда Катрин внезапно се умори, сякаш заедно с гневните думи от нея изчезна цялото предизвикателство. Тя седеше прегърбена на стола с блуждаещ поглед. — Повече не мога да мисля нормално. Уилям имаше много врагове.

— Напоследък, карал ли се е с някого? — попита Фишър.

— Поне аз не зная. — Катрин сви рамене. — Зная, че не беше твърде доволен за нещо от Адам, но то не би могло да бъде чак толкова важно. Уилям никога не ми е разказвал за това.

— Всъщност, кой покани Столкър на това тържество?

— Аз го поканих — отвърна Катрин. — Уилям никога не се занимаваше с толкова маловажни неща, но знаеше, че Адам ще бъде тук. Ако ние не бяхме го поканили, щеше да има ужасни укори.

— Благодаря ви — каза Хоук. — Мисля, че това е всичко засега. Моля чакайте при другите в салона и помолете Хайтауър да дойде.

— Само това ли? — попита Катрин. — Това ли е всичко, което искахте да ме попитате?

— За момента — отвърна Фишър. — По-късно, може би, ще имаме още няколко въпроса.

Катрин Блекстоун кимна бавно и стана от стола.

— Открийте убиеца на моя съпруг — прошепна тя. — Не ме интересува кой го е убил, но го открийте. — После напусна библиотеката, без да погледне назад.

— Ако лъже, то тя е много добър лъжец — отбеляза Хоук с горчивина.

— От онова, което съм чувала за нея, на времето си тя е била най-добрата актриса в Хейвън — каза Фишър. — Може би е малко закърняла след така дълго отсъствие от сцената, но няколко лъжи изказани с открито лице, не би трябвало да са извън нейните способности.

— Но какво, ако казва истината? — попита Хоук. — Доримънт може да има свои собствени причини, за да лъже.

— Да — съгласи се Фишър. — Би могъл. Но една от неприятните истини за убийството е, че когато мъж или жена умират по насилствен начин, съпругата или съпругът са обикновено най-вероятните заподозрени. Катрин би могла да има най-добрите причини, за да иска смъртта на своя съпруг. Блекстоун може да е предпочел по-скоро да не забелязва изневярата на съпругата си, отколкото да рискува увреждане на политическата си кариера с някакъв скандал, но ако любовната афера е станала твърде очебийна, той би трябвало да се разведе с нея или да загуби цялото уважение. Ти чу какво каза Доримънт. Катрин е била привързана към съпруга си, но е обичала парите и доброто име да бъде съпруга на съветник. Като негова вдовица тя би могла да има парите, доброто име, а така също и своя любовник.