Саймън Грийн - Хоук и Фишер

Вратата се отвори и влезе Боуман. Той се усмихна за миг и седна на празния стол, без да чака да бъде поканен. Хоук леко се намръщи. За човек, чийто приятел и работодател е бил убит, Боуман изглеждаше твърде спокоен. Но такъв беше винаги.

— Вие бяхте дясната ръка на Блекстоун — каза Фишър.

— Точно така — потвърди любезно Боуман.

— Имате ли нещо против да ни кажете къде сте бил по време на убийството?

— Бях в стаята си. Преобличах се за вечеря.

— Може ли някой да потвърди това? — попита Хоук.

Боуман го гледаше неотклонно.

— Не.

— Значи, всъщност нямате алиби?

— Нуждая ли се от такова? — попита с усмивка Боуман.

— От колко време познавате Уилям Блекстоун?

— От седем-осем години.

— От колко време познавате Катрин Блекстоун? — попита Хоук.

— Приблизително от също толкова години.

Хоук и Фишър го погледнаха мълчаливо, но любезната усмивка не потрепна. Мълчанието се проточи.

— Кой мислите, че е убил Блекстоун? — накрая попита Хоук.

— Той имаше страшно много неприятели — отвърна Боуман.

— Знаете ли наказанията за отказване на сътрудничество на представители на Службата по охрана по време на разследване? — попита Фишър.

— Разбира се — отвърна Боуман, — правя всичко, на което съм способен, за да ви сътруднича, капитан Фишър. Отговарям на всеки въпрос, който ми задавате.

— Добре — каза Хоук — Засега това е всичко. Чакайте в салона с другите и изпратете Доримънт.

Боуман кимна отривисто на двамата, изправи се, без да бърза, на крака и напусна библиотеката, затваряйки тихо вратата след себе си.

— Политици — каза с отвращение Хоук. — Да получиш отговори на въпросите си е като да вадиш зъби. Бедата е, че технически той е прав. Отговори на всички наши въпроси. Ние просто не знаехме какви са правилните, които би трябвало да му зададем. Не можем просто да излезем и го обвиним категорично, че спи с жената на своя работодател. Първо, той бездруго би го отрекъл, и второ, ако случайно сме сбъркали ще ни изхвърли от Службата за охрана.

— Да — съгласи се Фишър, — но в съзнанието си въобще не се съмнявам. Ти ги видя заедно и начинът, по който се държат помежду си. Това е ясно като бял ден. Не мога да повярвам, че Блекстоун не е знаел. Или поне, че не е подозирал…

— Ти чу Визидж — Хоук сви рамене. — Може би той е избрал да не знае. Не би могъл да рискува развод, а Боуман му е бил полезен…

— Само докато пази тази връзка в тайна, а от опит зная, че той не е особено изтънчен, когато става дума за правене на предложения на жени.

Хоук я погледна проницателно.

— О, така ли? Да приема ли, че той ти е направил предложение по някое време тази вечер?

— Да. Но аз се справих. Обясних му, че не проявявам интерес и той си отиде.

— Просто така?

— В голяма степен. О, обясних му, че ще го убиеш бавно и болезнено, като в същото време опрях ножа си в корема му, но…

— Да — усмихна се Хоук. — Ти винаги си била убедителна Изобел.

— Благодаря. Да се върнем на темата. Ако Боуман е бил недискретен относно своята афера с Катрин и Блекстоун е дочул за нея…

— На никой мъж не му се иска да повярва, че жената, която обича не го обича повече — каза Хоук. По-възрастен мъж, много млада съпруга — това е стара история. Но ако Боуман и Катрин са имали любовна афера, съвсем не означава, че те са извършили убийството. Това не е доказателство.

— Не е, но е мотив. А Катрин бе тази, която дойде и ни каза, че на съпруга й сигурно се е случило нещо…

На вратата се почука и влезе Доримънт. Той се поколеба на прага за момент, сякаш не бе сигурен, че ще бъде приет и после бързо влезе в библиотеката и затвори вратата след себе си. Хоук му посочи празния стол и Доримънт се отпусна на него. Лицето му беше бледо и изпито, а движенията му бяха несръчни, като че ли бе загубил част от силите си. Но когато накрая вдигна глава, за да погледне Хоук, устните му бяха здраво стиснати, а очите не трепваха.

— Имахте ли голяма полза от Боуман? — тихо попита той.

— Отчасти — отвърна Хоук.

— Обзалагам се, че вече ви е казал една лъжа — каза Доримънт, усмихвайки се неприветливо. — Вие сте го попитали къде е бил по време на убийството, а той е отговорил, че е бил сам в стаята си. Прав ли съм? Така си мислех. Той не е бил сам. Видях Катрин да влиза в неговата стая, точно след като всички се качихме горе да се преоблечем. Аз точно излизах от банята. Тя не ме видя.

— Благодаря ви, че ни съобщихте — каза Фишър. — Ще имаме едно на ум. Сега, сър Доримънт, къде бяхте вие по време на убийството?