Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Разбира се — отвърна Гонт. — Но ще се нуждаем от още един стол.

Той направи рязък жест с ръка и вратата на библиотеката се отвори. Един стол дойде плъзгайки се от салона. Той прекоси коридора и влезе в библиотеката, а вратата се затвори зад него. Гонт грижливо нагласи стола пред празната камина и седна. Хоук и Фишър издърпаха другите два стола и седнаха срещу него.

— Това беше много впечатляващо — отбеляза Хоук.

— Не особено — отвърна Гонт. — Е, какво ще правим сега? Никога преди не съм бил замесван в разследване за убийство. За какъв вид неща е необходимо да ме питате?

— Нищо твърде трудно — отвърна Хоук. — Като начало, познавате ли този ключ?

Той кимна на Фишър, която извади ключа от джоба си и го подаде на Гонт. Магьосникът погледна ключа и после го прехвърли няколко пъти в ръката си.

— Изглежда да е един от моите. Това ли е ключа от стаята на Уилям?

— Ето това искаме да разберем.

Гонт сви рамене.

— Всички ключове изглеждат еднакви за мен. Тъй като по-голямата част от времето си прекарвам сам, рядко използвам стаите на горния етаж. Обикновено държа всичките си ключове подредени на една връзка, така че да мога да ги различавам. А сега всичките са разделени… Все пак, не би трябвало да е трудно да разберем кой ключ е това. Къде го намерихте?

— В стаята на Блекстоун — отвърна Фишър. — На пода, недалеч от вратата.

— Тогава защо ме питате, дали този ключ е от стаята на Уилям? — попита Гонт, поглеждайки към Хоук.

— Защото в случай като този е нужно да бъдем съвсем сигурни в нашите факти — отвърна Хоук. — Човек никога не знае какво може да се окаже важно. Моля да ми кажете, когато бъдете сигурен, дали този ключ е от стаята на Уилям. Сега, сър Гонт, какво правихте по-рано тази вечер, след като вашите гости се качиха горе, за да се преоблекат?

— Отидох в кухнята — отвърна Гонт. — Яденето беше почти готово. Оставаше само да сипя супата в купите и да полея за последен път месото със соса. Направих това и после помислих, че ще по-добре да проверя, дали масата е подредена. Излязох в коридора и точно тогава почувствах убийството.

Както седеше на стола си, Фишър се наведе напред.

— Почувствали сте убийството? — попита тя.

— О, да — отвърна Гонт. — Тогава не знаех какво е станало. Просто почувствах смущение в къщата, сякаш се беше случило нещо ужасно. Изтичах нагоре по стълбите, за да проверя дали всичко с моите гости е наред и тогава ви видях да се готвите да разбиете вратата с брадва. Останалото знаете.

— Да — каза замислено Хоук. — Кажете ми, сър Гонт, може ли някой в тази къща да използва магия за телепортиране, без вие да разберете?

— За телепортиране ли? Разбира се, че не. За такива магии е нужно голямо количество енергия и умение да бъде правилно насочена. Една малка грешка в координатите на пристигането и вие бихте имали един много неприятен инцидент. Предполагам към какво се стремите капитан Хоук, но няма никакъв начин, по който убиецът би могъл да се телепортира в стаята на Блекстоун, а после отново навън. Из цялата къща имам поставени защити, които да предотвратят точно такова нещо. Знаете ли, аз също имам своите врагове. Дори аз не мога да се телепортирам в тази къща без предварително да сваля защитите.

— Разбирам — каза Хоук. — Може би трябваше да дискутираме върху враговете на Блекстоун. Общоизвестно е, че той не е популярен в някои среди, но можете ли да предложите някакви имена? Особено някой, който би имал изгода от неговата смърт.

— Няма никой по-специален — отвърна Гонт, мръщейки се. — Има известен брой хора в Хейвън, които биха дишали по-леко, знаейки, че Уилям е мъртъв, но не мога да се сетя за никой толкова ненормален, че да го убие в моя дом. Те сигурно знаят, че аз бих приел това като лична обида.

— Разбирам вашата гледна точка — отбеляза сухо Хоук.

— Има едно нещо — каза Гонт и после се поколеба. Хоук чакаше търпеливо. Магьосникът го гледаше неотклонно. — Всъщност не зная, дали изобщо има връзка с всичко това. Чувствам се твърде глупаво дори да го спомена, но… неотдавна Уилям имаше един спор с Адам Столкър. Не зная за какво се е отнасял, но сигурно е било за нещо сериозно. Седмици наред почти не си говореха.

— Вие постъпихте правилно, като ни уведомихте — каза Хоук. — Не бих помислил, че това означава нещо, но за всеки случай ще го проверим. Мисля, че засега това е всичко, сър Гонт. Вече можете да се присъедините към останалите в салона и предайте на магьосницата Визидж, че е следващия човек, който бихме желали да видим.