Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Харесваш ми, когато действаш непряко — каза Фишър.

Двамата тихо се засмяха и поеха по своя път надолу по стълбите и после в салона. Те спряха за малко на прага и обгърнаха с поглед чакащите заподозрени. Магьосникът Гонт стоеше в далечната част на салона до главната маса. Лицето му беше спокойно, но погледът мрачен и замислен. Катрин Блекстоун продължаваше да седи на своя стол до празната камина. Очите й бяха зачервени и подпухнали от плач и имаше уморен и съкрушен вид. До нея стоеше Боуман. Изражението му бе спокойно и контролирано, както винаги. Лорд и лейди Хайтауър бяха заедно до масата за закуски с изправени гърбове и вдигнати високо глави. Стояха близо един до друг, сякаш в отбранителна позиция. Хоук погледна ръцете на лейди Елейн. Тя ги беше вкопчила така здраво една в друга, сякаш да спре треперенето им, че кокалчетата по тях бяха побелели от притискането. Гняв? Или страх? Наблизо Доримънт си наливаше нова чаша от плодовия ликьор. Неговото, обикновено зачервено лице, бе пребледняло и напрегнато, а ръцете му бяха несигурни. До него стоеше магьосницата Визидж. Тя изглеждаше отчаяна, уплашена и много млада. Докато Хоук ги наблюдаваше, Доримънт обгърна с ръка раменете й. Тя се облегна с благодарност на него, като че ли цялата й сила бе изчезнала. Адам Столкър стоеше сам в средата на помещението.

Той гледаше предизвикателно с нетърпелив поглед, стоящите на прага Хоук и Фишър.

— Е? — каза накрая той. — Какво се е случило? И защо сме държани в очакване през цялото това време?

— Съветник Блекстоун е мъртъв — спокойно отвърна Хоук. Той почака един момент, но никой не каза нищо. После пристъпи напред в салона с Фишър до себе си, а Столкър неохотно отстъпи, за да им позволи да заемат централната позиция. Хоук бавно се огледа, за да бъде сигурен, че е привлякъл вниманието на всички и след това продължи:

— Уилям Блекстоун е бил промушен смъртоносно в своята стая. Засега не разполагаме с никакви улики за идентифицирането на убиеца. По моя молба, магьосникът Гонт е запечатил къщата с магия за изолиране. Никой не може да влезе или излезе.

Гостите се размърдаха неспокойно, но все още никой не казваше нищо. За момент на Хоук се стори, че Хайтауър ще вземе думата. Лицето му бе загубило цвета си, а ръцете му бяха стиснати в юмруци. Но моментът премина, а Хайтауър запази мълчание. Хоук си пое дълбоко въздух и продължи.

— Сега от моя партньор и мен, като служители от охраната, се изисква да разпитаме всеки от вас по ред, за да помогнете за изграждането на картината на случилото се по време на убийството. Междувременно разбира се, никой не трябва да се доближава до тялото.

— Чакайте малко — обади се Боуман. — Ще ни разпитвате ли? Искате да кажете, че според вас, убиецът е някой от нас?

— Смешно! — отсече Хайтауър. — Да бъда проклет, ако отговарям на каквито и да било въпроси, задавани ми от една нахална охрана!

— Отказът да ни помогнете в нашето разследване е само по себе си престъпление — спокойно отбеляза Фишър. — Сигурна съм, че всички знаете наказанията за пречене на охраната да изпълнява своите задължения.

— Вие не бихте посмели… — каза Хайтауър.

— Така ли мислите? — попита Хоук. Той погледна Хайтауър право в очите и лорда първи отклони погледа си.

Напред пристъпи Столкър.

— Имал съм опит с убийства, капитане. Ако мога да помогна по някакъв начин, просто ми кажете.

— Благодаря ви, сър Столкър — вежливо отвърна Хоук. — Ще имам предвид това.

Той се обърна към Гонт.

— Сър Магьосник, има ли някакво помещение, което аз и моя партньор да можем да използваме за личен разговор по отделно с всеки от вашите гости?

— Разбира се, капитане. Моята библиотека. Тя е от другата страна на коридора.

Библиотеката се оказа малко уютно помещение точно срещу салона. Гонт въведе Хоук и Фишър в нея и с махване на ръка запали две от газените лампи. Всичките четири стени бяха покрити с лавици, всяка от които натъпкана с книги, различни по форма и размер. Все пак, книгите бяха спретнато подредени, очевидно както по форма и размер, така и по съдържание. До празната камина имаше два удобни на вид стола и две други врати — едната отляво, а другата отдясно.

— За къде водят те? — попита Хоук посочвайки вратите.

— Вратата надясно от вас води към кухнята — обясни Гонт. — А вратата отляво води към моята лична лаборатория. Тази врата е заключена и защитена по всяко време.

— Чудесно — каза Хоук. — Това помещение ще свърши работа. Мисля, че ще трябва да започнем с вас сър Магьосник, ако това е удобно.