Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Не виждам как това би могло да стане — отвърна Гонт.

— Благодаря ви сър Магьосник — каза Хоук. — Много ни помогнахте. Може би сега ще бъдете така добър да се присъедините към вашите гости в салона. И ние с моя партньор скоро ще се присъединим към вас.

— Много добре — каза Гонт, премести погледа си от Хоук на Фишър и после отново фиксира хладно и смущаващо тъмните си очи в него. — Уилям беше мой приятел. Не мисля, че някога съм познавал човек, от който да съм се възхищавал повече. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна да откриете човека, който го е убил. Давам ви честната си дума.

Той рязко кимна на двамата, после бързо се обърна на пети и излезе. Хоук седна на леглото и погледна мрачно мъртвия мъж. Фишър се облегна лениво на стената.

— Много хубава заключителна реч — отбеляза тя.

— Много — съгласи се Хоук. — Надявам се да не се окаже, че той е убиеца. Арестуването на толкова добър магьосник като него може да се окаже много трудна задача. Да не говорим, че е и изключително опасна. От друга страна, ако той не е нашия убиец, ще е по-добре да открием човека, отговорен за убийството, преди да е сторил това Гонт. Ние поне ще го осигурим жив за пред съда.

— Да. — Фишър облегна глава на стената и заби замислен поглед в тавана. — Ще приемем ли, че Гонт е прав и че Блекстоун не е убит с помощта на магия?

— Изборът е прост — отвърна Хоук. — Талисманът е или това, което казва Гонт, или не е. Ако Гонт казва истината, Блекстоун не би могъл да бъде убит посредством магия, но ако той лъже…

— Не е вероятно. Трябва да му е ясно, че ще проверим чрез Визидж.

— Ако не са комбина.

— Мразя конспирациите — каза Фишър.

— Да, а аз мразя, когато е замесена магия — добави Хоук. — Тя адски усложнява един случай.

— Още ли не си намерил ключа? — внезапно попита Фишър и хвърли неопределен поглед около себе си.

— Дявол да го вземе, знаех си, че съм забравил нещо. — Хоук погледна намръщено мъртвеца, но не откри нищо, което дори да прилича на ключ. Накрая и двамата се отпуснаха на ръце и колене и започнаха да ровят с пръсти дебелите постелки.

— Ето! — извика Фишър. Тя несръчно се изправи на крака, държейки в ръка някакъв ключ, който бе намерила до вратата. — Може би е бил оставен в ключалката и е изпаднал, когато разби бравата.

— Ако приемем, че това е търсения ключ — каза Хоук, изправяйки се на крака.

— О, хайде, Хоук! Какъв е шансът точно до вратата да лежи някакъв друг ключ?

— Извинявай, любима. — Хоук се усмихна и сви рамене. — Бедата при подобни случаи е, че човек започва да се съмнява във всичко. Ще покажем ключа на Гонт и той ще ни каже със сигурност дали е от тази врата.

— Защо просто не опитаме да го поставим в ключалката?

— Защото след онова, което направих на тази брава с моята брадва, никой ключ не ще може да я задейства.

Фишър хвърли поглед на разбитата брава и кимна неохотно.

— Разбирам какво имаш предвид. Ще попитаме Гонт. — Тя пусна ключа в джоба на панталона си.

— Добре — каза Хоук, — нека се опитаме да пресъздадем случилото се тук. Блекстоун е бил пронизан с нож. Вратата е била заключена отвътре. Тогава как убиецът е влязъл и излязъл?

— Посредством телепортация? — попита Фишър.

— Предполагам, че това е възможно — отвърна Хоук мръщейки се, — но подобна магия изисква голямо количество енергия и адски голяма опитност. А единствената личност, която отговаря на това описание е…

— Гонт — каза Фишър.

— Визидж не би могла да притежава тази енергия — каза Хоук. — Нали?

— Досега този случай не беше нищо друго, освен въпроси, без отговори, на които да може да се разчита — възмути се Фишър. — Очертава се да бъде едно предизвикателство. Мразя предизвикателствата. С вампира се справихме по-лесно. Знаехме какво може да очакваме от него.

— Хайде, хайде — каза Хоук. — Нека слезем долу и се срещнем с гостите в салона. Може би ще успеем да измъкнем някои отговори от тях.

— Може би — отвърна Фишър, — но се съмнявам.

Те напуснаха стаята, а Хоук дръпна вратата след себе си, за да я затвори. Тя не можеше да стои затворена. Хоук погледна сцепеното дърво и разбитата брава и не се учуди.

— Ти винаги си бил експедитивен — отбеляза с усмивка Фишър. — Но ако не можем да затворим вратата, как ще задържим хората отвън?

— Не ми стига ума — отвърна Хоук. — Да ги помолим любезно? Доколкото ми е известно, в стаята няма много нещо, което да послужи за реално доказателство… А всеки опит за намеса на сцената на престъплението би бил доста добър показател за вина. И така, нека просто оставим вратата отворена и видим какво ще се случи.