Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— В стаята си.

— Сам?

— Не. С мене беше Визидж.

Хоук повдигна едната вежда.

— Това вече е странно — бавно каза той. — Тя ни каза, че е била сама в стаята си. Защо е било нужно да ни излъже?

— Искала е да ме защити — отвърна Доримънт, поглеждайки ръцете си. — В момента сме разделени с моята съпруга, но още не сме разведени. Това разделяне съвсем не е дружелюбно и на моята мила съпруга просто би се харесало да намери някакъв скандал, който да използва като средство за борба срещу мен.

— Тогава защо вие ни го казвате?

— За да докажа, че нямам нищо за криене.

— Вие бяхте политически съветник на Блекстоун — каза Хоук. — Слушал съм много за враговете му, но досега никой изглежда на практика не е готов да ги назове по име. А вие?

Доримънт сви рамене.

— Това не тайна, капитан Хоук. Един от тях е Джефри Тобиас, който обикновено представяше висшите среди, преди Уилям да заеме мястото му след последните избори. После, братята ДеУит, които биха загубили много пари, ако законопроектът на Уилям бъде приет. Те притежават собственост долу, на доковете. Тя е в плачевно състояние, а те нямат нито пари, нито намерение да извършат ремонтите, които законопроектът ще изиска. Още, Хю Карнел, лидера на консерваторите в Съвета. Той е стар, зъл и общо взето мрази промените и в частност промените на Уилям. Бих могъл да продължа, но каква е ползата? Преди малко вие сам казахте, че никой не може да влезе в къщата, за да убие Уилям. Убиецът трябва да е един от нас.

— Вярно — съгласи се Хоук, — но на някой тук може да е платено от един от тези врагове.

— Допускам, че е възможно — предположи Доримънт, но гласът му не прозвуча много убедително.

— Нека поговорим за Катрин и Боуман — предложи Фишър. — Мислите ли, че те са способни на убийство?

— Ние всички сме способни на убийство — отвърна Доримънт. — При условие, че сме подтикнати достатъчно силно от нещо, което искаме или от страх. Едуард Боуман е бил години наред на второ място след Уилям, а той винаги е бил амбициозен. И знаеше, че Катрин никога няма да напусне Уилям. Тя твърде много обичаше парите и доброто име и винаги е била привързана, по свой собствен начин към Уилям, макар да го мамеше.

— Нека предположим за момент, че Боуман е убил Блекстоун — каза Хоук. — Катрин би ли го подкрепила или той би трябвало да извърши убийството сам и да се надява, че тя никога няма да разбере кой е убиецът?

— Не зная. — Доримънт гневно сви рамене. — Не мога да чета мисли. Хората са способни на странни неща, когато са влюбени.

— Ами какво ще кажете за останалите гости? — попита Фишър. — Има ли някой друг в тази къща някакъв мотив да убие Блекстоун?

— Не зная за мотиви — отвърна бавно Доримънт. — Зная, че неотдавна Уилям се е карал с Адам Столкър.

— Наистина ли? — попита Хоук. — Интересно. А за какво са се карали?

— Не зная. Не мисля, че някой друг знае. Никой от двамата не би говорил за това. Но трябва да е било нещо доста сериозно. Бих могъл да кажа, че Уилям беше много ядосан.

— Имате ли да ни кажете още нещо? — попита Фишър.

— Всъщност, не. Ние всички се възхищавахме от Уилям. Вярвахме му. А повечето от нас го обичаха.

— А какво чувствате вие към него? — попита Фишър.

Доримънт я погледна невъзмутимо.

— Уилям Блекстоун беше най-смелият и най-финият мъж, който някога съм срещал — отвърна той.

— Благодаря. Засега това е всичко. Моля, чакайте в салона с другите и изпратете Катрин Блекстоун.

Доримънт кимна и се изправи на крака. После излезе, без да се обръща.

— Изглежда той твърде силно желаеше да хвърли вината на Боуман — каза бавно Хоук. — Почти прекалено силно.

— Да — съгласи се Фишър. — Не зная как се чувстваш, Хоук, но мене ме заболя главата. Колкото повече хора разпитваме, толкова по-сложен и по-невъзможен става този случай. Имаме повече заподозрени, отколкото можем да обвиним, а все още нямаме никаква следа, как е било извършено убийството!

— Слушай какво ще ти кажа, любима — рече Хоук, усмихвайки се неволно. — В края на краищата ние и двамата сме се сблъсквали в миналото с дворцови интриги, и щом сме могли да се справим с тях със сигурност ще се справим и с тези. Нека посрещнем предизвикателството. В сравнение с някои придворни, които сме познавали, тези хора са аматьори. Сега, какво мислиш за Доримънт? Изглежда достатъчно искрен.

— Да — съгласи се Фишър. — Но ние имаме само неговата дума, че по време на убийството Визидж е била с него. Той би могъл да лъже.