Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Значи го смятаме също за заподозрян, така ли?

— Да — отвърна Хоук. — В миналото е убивал достатъчно често без добро основание. Може този път да е открил добра причина. — Той въздъхна уморено и протегна крака. — Мисля, че за момента направихме всичко, което можахме. Магията за изолация на Гонт няма да отслабне до пукването на зората, така че, бездруго, всички ние сме залостени тук за през нощта. Нека сметнем работата за свършена и поискаме някаква помощ на сутринта. Един юридически заклинател би могъл да ни даде няколко отговора, дори ако за това трябва направи заклинание за казване на истината.

— Гонт би могъл да направи такова заклинание — каза замислено Фишър.

— Да, предполагам, че би могъл, но ние нямаме властта да наредим на всеки един от гостите да се подложи на него, а някак си не предвиждам, че ще се съгласят доброволно. Тук има някои могъщи хора Изобел. Нуждаем се от някаква твърде солидна подкрепа, преди да започнем да упражняваме натиск върху тях.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Хайде, нека излезем оттук. Колкото по-скоро се срещнем с нашата весела банда от заподозрени, толкова по-бързо ще можем да ги изпратим в леглата и после може би ще успеем да осигурим малко мир и спокойствие.

Хоук кимна уморени и двамата с Фишър се изправиха на крака. Фишър тръгна към вратата и после спря, когато установи, че Хоук не е до нея. Той стоеше неподвижно в средата на помещението и се вслушваше, наклонил глава настрана.

— Какво има? — попита Фишър.

— Не съм сигурен — отвърна Хоук с бавен глас. — Стори ми се, че чух нещо. Нещо… странно.

Той се огледа намръщено и погледът му попадна на затворената врата вляво от него.

— Забрави това, Хоук — бързо каза Фишър. — Там е лабораторията на Гонт. Тя е негова лична и е заключена.

— Да — отвърна Хоук. — А Визидж каза, че я намира смущаваща .

Той тихо се приближи до вратата и постави ухо върху дървената й повърхност. Фишър се огледа бързо и после отиде при него.

— Чуваш ли нещо? — тихо попита тя.

— Не.

— Какво ти се стори, че си чул?

— Не съм сигурен. — Хоук се изправи и отстъпи от вратата. После свъси вежди и погледна замислено дръжката. — Прозвуча ми като тихо ръмжене или като нещо…

Предпазливо натисна дръжката. Тя се завъртя лесно в ръката му, но вратата не се отвори.

— Хоук — прошепна Фишър, — в тази врата има нещо странно… Започва да събужда у мене лошо предчувствие. Отдръпни се от нея.

— Няма никаква причина за безпокойство, любима. Вратата е заключена.

— Не ме интересува. Отдръпни се от нея.

Хоук кимна сковано. Можеше да почувства как настръхват космите на врата му. Каквото и да беше чул, то бе изчезнало, но все пак той знаеше абсолютно сигурно, че от другата страна на лабораторната врата има нещо ужасно — нещо, което се вслушваше и го чакаше да отвори вратата. Той отстъпи крачка назад и усещането изчезна. После преглътна трудно и отвърна погледа си.

— Предполагам, че човек може да се сблъска с някои странни неща в дома на един магьосник — заключи той с бавен глас. Хайде да се махаме оттук.

— Точно така — каза Фишър.

Хоук отиде до вратата на библиотеката, дръпна я, за да я отвори и побърза да излезе в коридора. През цялото време Фишър го следваше неотлъчно с ръка върху дръжката на меча. Щом излязоха в коридора и двамата се почувстваха малко странно. Хоук бързо се отърси от това чувство и дръпна вратата, за да я затвори. При първа възможност, щеше да е добре да поговори с Гонт относно лабораторията му. Погледна Фишър, а тя бързо кимна. Хоук се усмихна кисело и после самоуверено влезе в салона заедно с Фишър. Магьосникът и неговите гости погледнаха служителите от охраната с лошо прикривана смесица от любезност и враждебност.

— Благодаря ви за търпението — каза Хоук. — Тази част от разследването приключи. Остана ни само да чакаме да се съмне, когато ще можем да доведем експертите.

Боуман направи крачка напред.

— Гонт ни каза, че не можем да напуснем къщата до сутринта поради магията за изолация. Вие ли му наредихте да я направи?

— Да — отвърна Хоук. — Не бих могъл да поема риска да позволя на убиеца да се измъкне, а не разполагах с никакво друго средство, с което да предотвратя напускането му от къщата.

— Но това означава, че всички ние ще останем затворени тук!

— Точно така — потвърди Хоук. — Предлагам да отидете по стаите си и да поспите, колкото можете.

— Искате да кажете, че заради вас трябва да прекараме нощта тук, където един от нас е убиец? — попита Хайтауър с бавен глас.