Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Не мога да си представя — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Сега се отпусни, всичко ще бъде наред.

Гонт се върна в салона и сърцето на Хоук се сви. Познаваше твърде добре двойката на средна възраст в компанията на магьосника. Лорд и лейди Хайтауър бяха видна част от висшето общество в Хейвън. Движеха се във всички консервативни кръгове и имаха силни връзки. В действителност те бяха част от елита, богати и влиятелни личности, които контролираха Хейвън. Бяха също…, изненадващо, двама от най-силните поддръжници на Блекстоун.

Лорд Родерик Хайтауър беше набит, среден на ръст мъж, малко над петдесетте. Късо подстриганата му коса бе стоманеносива, а пронизващите тъмни очи се взираха упорито от грубото загоряло лице. Само допреди няколко години той беше главнокомандващ на армията на Лоу Кингдомс и легенда за своето време. По време на битка винаги бе начело на своите хора, а при отстъпление винаги последен. По владеене на стратегията бе най-добър от всички и притежаваше куража и твърдостта на стомана. Воин на воините. Все още бе с масивна мускулатура, но вече бяха започнали да се проявяват признаци на отслабването й. Движенията му все повече се забавяха, а при дъждовно време го тормозеха стари рани. Бе предпочел да се оттегли от армията, отколкото да приеме, предложената му работа на бюро и незабавно бе започнал да търси някое ново предизвикателство, с което да си уплътнява времето. Накрая се бе спрял на политиката и бе предприел кампанията за прочистване на Хейвън със същата твърда решителност и удоволствие, които бе показвал през дните си в армията.

Хоук го познаваше от преди около година. В по-долната Северна част имаше серия от върколашки убийства, а Хоук бе един от членовете на охраната занимаващи се с разследването. Случаят беше сложен и заплетен. Накрая Хоук бе идентифицирал променящият формата си и го беше унищожил, но не и преди да бъдат убити още трима души. Един от тях беше единственият син на Хайтауър. Началниците на Хоук бяха застанали на негова страна, но Хайтауър продължаваше да го обвинява за смъртта на своя син.

„ Страхотно , — помисли си Хоук. — Още усложнения. Точно от каквото се нуждаех! “

Той хвърли любопитен поглед на съпругата на Хайтауър. Добре запазена, в началото на четиридесетте си години, тя се носеше по последната мода с финес и достойнство. Роклята й бе дълга и се диплеше красиво, въпреки топлото и влажно време и бе осеяна с полускъпоценни камъни. Тя си вееше непрекъснато с едно сложно оцветено книжно ветрило, но иначе изглеждаше незасегната от горещината. Имаше дълга грива от чисто бяла коса и парадираше с нея. Лицето й беше с яка костна структура и тя изглеждаше, все още, учудващо добре, въпреки годините си. Накратко, имаше великолепен външен вид и знаеше това. Държеше покровителствено ръката на съпруга си и оглеждаше салона на Гонт с такава самоувереност, сякаш смяташе, че влиза в такова помещение най-вече от чисто любопитство.

Хоук почувства едно почти непреодолимо желание да се промъкне зад нея и да я ритне по турнюра на роклята.

Фишър се наклони близо към Хоук.

— Хайтауър… — прошепна тя. — Не беше ли той онзи, който…

— Да — отвърна Хоук.

— Може би вече е забравил.

— Съмнявам се.

Хайтауър погледна към другия край на помещението, видя Хоук и Фишър и леко се стегна. Каза нещо тихо на жена си, която погледна двамата служители от Службата по охрана сякаш току-що бяха изпълзели изпод някаква скала. Тя пусна неохотно ръката на съпруга си и отиде да поздрави Блекстоун. Лорд Хайтауър хвърли един дълъг свиреп поглед на Хоук и после бавно прекоси помещението по дължината му, за да застане срещу него. Хоук и Фишър се поклониха вежливо. Хайтауър не отвърна на поздрава им. Той почака Хоук да се изправи и после започна да го изучава с хладен поглед.

— Така значи. Вие сте телохранители на Уилям.

— Точно така Милорд.

— Трябваше да ви изхвърля от Службата по охрана, когато имах тази възможност.

— Опитвахте се достатъчно усърдно, милорд — отвърна спокойно Хоук. — За щастие, моите шефове знаеха истината. Смъртта на вашия син бе трагичен нещастен случай.

— Той щеше да бъде още жив, ако си бяхте свършили работата както трябва!

— Може би. Направих всичко, на което съм способен Милорд.

Хайтауър се намуси и погледна презрително Фишър.

— Това е твоята жена, нали?

— Това е моята партньорка и съпруга, капитан Фишър — уточни Хоук.

— А ако още веднъж повишите тон на моя съпруг, незабавно ще ви просна по гъз!