Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Бихме могли да използваме малко от това по-рано днес.

— Какво? — попита Катрин. — О, чесънът. Гонт ни разказваше за вампира точно преди да пристигнете. Ужасни създания! Наистина ли го убихте, като го прободохте в сърцето с дървен кол?

— Накрая — отвърна Хоук.

— Колко жалко за Траск — каза Катрин. — Имам предвид, че не беше кой знае какъв съветник, но си вършеше работата достатъчно добре и поне човек знаеше какво може да очаква от него. А сега мястото му е свободно. Ще трябва да има нов избор, а не искам да мисля кой може да го замени. Знаете ли, по-добре това да е самия дявол.

Хоук и Фишър кимнаха вежливо и не казаха нищо.

Не бяха казали на никого, че Траск е бил вампирската „Примамка на Юда“. Те го представиха само като още една жертва, заедно с дъщеря му. В известен смисъл това бе достатъчно вярно. Бездруго неговата вдовица я очакваха трудни времена.

Катрин Блекстоун бърбори известно време, разказвайки весело за това-онова и после отиде да поговори с Греъм Доримънт. Хоук погледна Фишър.

— Е, какво разбра от всичко това? — сухо попита той.

— Мъча се да го проумея — отвърна Фишър. — Катрин Блекстоун, държаща се като празноглава общественичка? Това не е жената, за която съм слушала толкова много.

— Може би ни подлага на някакъв вид тест, с който иска да провери дали сме достатъчно умни, за да разберем преструвките й.

— Предполагам, че би могло да е така — каза несигурно Фишър, мръщейки се.

— Всъщност става въпрос за нещо по-сложно от това — обади се магьосницата Визидж.

Хоук и Фишър се обърнаха бързо, за да я открият изправена до тях. Ръката на Хоук се отпусна върху брадвата. Той не я бе чул да се приближава…

Визидж забеляза движението и леко се усмихна.

— Аз не съм ваш враг, капитан Хоук. Фактически се радвам, че сте тук. Имам някакво предчувствие относно Уилям.

Хоук и Фишър се спогледаха бързо и после отново върнаха погледите си върху стройната червенокоса дама пред тях.

— Някакво предчувствие — бавно каза Хоук. — Вие мислите, че той е в опасност?

— Да. Аз съм Визидж и съм магьосница. Моята работа е да защитавам Уилям от магически заплахи. Тук, в къщата на Гонт, той би трябвало да е в достатъчна безопасност. Никога не съм виждала толкова много защитни магии. Мястото гъмжи от тях. И въпреки това… във въздуха има нещо лошо. То ме безпокои. Дала съм на Уилям някаква допълнителна защита, но все пак…

— Усетила ли сте нещо специално? — спокойно попита Фишър.

— Нищо определено. — Визидж поклати глава. — Някой тук или наблизо, замисля убийство и жертвата е или Уилям, или някой свързан с него. Това е всичко, което мога да разбера.

— Казахте ли на Блекстоун? — попита Хоук.

— Разбира се. Но той не приема заплахата достатъчно сериозно.

— Някой тук или наблизо? — каза Фишър.

— Може би трябва да проверим двора.

— Предложих това на Гонт — каза Визидж.

— Отговорът му беше, че никой не може да влезе в двора или в къщата, без той да знае. — Тя гледаше неотклонно Хоук. — Ако вие не направите нещо, за да му попречите, някой в тази къща ще умре. Тази нощ!

Тя внезапно се обърна и се отдалечи. Хоук и Фишър я проследиха с поглед.

— Страхотно начало на тържеството — отбеляза Хоук.

— Да, наистина — каза Фишър.

— Обърна ли внимание, че тя изобщо не си направи труда да обясни, защо Катрин Блекстоун не действаше типично за ролята си?

— Да, — отвърна Фишър — това е интересно.

Те се погледнаха за момент, свиха рамене и си наляха още от плодовия ликьор.

— Кой, по дяволите, би бил достатъчно отчаян, че да нападне Блекстоун в дома на Гонт? — каза Хоук. — Добре. Гонт не е най-могъщият магьосник, който някога съм срещал, но бих го класирал сред най-добрите десет. Очевидно не бих го зачеркнал, без адски добро основание.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Ако не друго нашият потенциален убиец трябва да е страшно самонадеян. Или луд, или и двете.

— Или знае нещо, което ние не знаем — добави мрачно Хоук. — Мислиш ли, че трябва да кажем нещо на Блекстоун?

— Още не — каза Фишър. — Какво бихме могли да му кажем, което той вече не знае? Освен това, както каза ти, кой би могъл да се добере до него тук?

— Не съществува място, което да е така добре защитено, че някой достатъчно твърдо решен да не може да намери път към него — твърдо заяви Хоук. — В края на краищата, това може да не е пряка атака. То може да е нещо подготвено предварително.

— Някоя предварително уредена магия или проклятие. — Фишър кимна бавно. — Или може да е отровена храната.