Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Или пиенето — добави Хоук.

Те погледнаха празните си чаши.

— Малко вероятно — каза Фишър. — Магьосницата каза, че някой е замислил едно убийство тази нощ, а не няколко. Във всеки случай, Гонт сигурно ще бъде в състояние да открие присъствието на нещо отровно, каквото и да е то. Същото се отнася и за всякакъв вид магии.

— Така мисля и аз — каза Хоук. — Добре, отровата я изключваме, но една пряка атака изглежда още по-невероятна. За да се добере до Блекстоун, един убиец трябва да преодолее всичките защити на Гонт и после да си пробие път с бой през нас. В Лоу Кингдомс има толкова добри убийци, но аз наистина не мисля, че Блекстоун е достатъчно важна личност, за да оправдае тяхното внимание. Не, аз мисля, че най-вероятна трябва да бъде атака с някакъв вид магия.

— Но по думите на магьосницата тази къща е обгърната от защитни магии.

— Да. — Хоук поклати възмутено глава. — Никога нищо не е просто, нали? Знаеш ли Изобел, мисля, че поне веднъж бих желал да работя върху някой случай, който е прост и ясен. Просто за разнообразие.

— И така, какво ще правим? — попита Фишър.

— Ще стоим близо до Блекстоун и ще наблюдаваме внимателно всички останали.

— Звучи като отлична идея — каза Доримънт.

Хоук и Фишър го погледнаха хладно, а Доримънт не пропусна начина, по който те поставиха машинално ръце върху оръжията на хълбоците си и по гърба му полазиха студени тръпки.

Като политически съветник, навремето Доримънт се беше оплел с някои брутални хора, но един поглед към зоркото око на Хоук бе достатъчен, за да го убеди, че всичко, което бе слушал за Хоук и Фишър е истина. Тези хора бяха опасни. Той им се усмихна спокойно с надеждата, че те ще отдадат потта по челото му на горещината.

— Позволете ми да ви се представя. Греъм Доримънт, политически съветник на Уилям.

Хоук кимна учтиво.

— Аз съм…

— О, аз зная кои сте вие двамата — побърза да го прекъсне Доримънт. — Всеки в Хейвън е чувал за Хоук и Фишър.

— Най-после, прочути — сухо отбеляза Фишър.

Доримънт тихичко се засмя.

— Почтените служители от охраната са такава рядкост, каквато са почтените политици. Ето защо аз специално помолих за вас като телохранители на Уилям.

— Магьосницата смята, че Блекстоун е в опасност — каза Фишър. — Тя мисли, че тази нощ някой ще се опита да го убие.

Доримънт се намръщи.

— Аз не бих взел твърде на сериозно казаното от Визидж, капитан Фишър. Тя е достатъчно добра в своята професия, но вижда заплаха във всяка сянка.

— Но Блекстоун има врагове — настоя Хоук.

— О, разбира се. Кой политик няма. А политиката на Уилям няма точно за цел да го направи популярен сред корпорациите, които правят този град помийна яма, в каквато всъщност се е превърнал. Но ако всичко е направено както трябва, той е в безопасност тук. По-рано днес Гонт ми разказа за някои от неговите защити и аз мога да ви уверя, че никой и нищо не може да проникне в тази къща против желанието на Гонт. Повярвайте ми, Уилям няма абсолютно нищо за какво да се безпокои тази нощ.

— Освен ако някой от неговите гости не се окаже, че е убиец — каза Фишър.

Доримънт я погледна остро.

— Капитан Фишър, всеки един на това тържество е приятел на Уилям и дълги години е бил такъв. Никой от тях не може да спечели нищо от смъртта му. Единствените хора тук, за които не мога да гарантирам лично, сте вие и капитан Хоук. А вашата репутация подсказва, че не ви е по вкуса дейността на убийците.

— Да, — каза Хоук. — Заплащането е добро, но условията на труд са лоши.

Фишър кимна тържествено. Доримънт премести погледа си от единия към другия и после неохотно се усмихна.

— Капитан Хоук, капитан Фишър, точно сега Уилям е под голямо напрежение. Неговите опоненти правят всичко, на което са способни, за да саботират неговия нов законопроект и няколко пъти е заплашван с убийство. Обикновено анонимни глупости. Помислих, че ако има около себе си вас двамата, през следващите няколко дни, това може би ще го накара да се чувства в малко по-голяма безопасност. Всичко, което трябва да правите, е да стоите плътно до него и да не позволявате на никого да го доближава на повече от една ръка разстояние, освен ако аз не гарантирам за него. Ясно ли е?

— Разбира се — отвърна Хоук. — И преди съм работил като телохранител.

— Чудесно — каза Доримънт. — Знаете ли, че ще трябва да останете през нощта тук заедно с останалите от нас?

— Да — каза Фишър. — Нямахме време да се приготвим за пренощуване, но не се съмнявам, че Гонт ще ни снабди с всичко необходимо.