Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Ксандер се заинтересува.

- Да.

- Птичи лайна.

- Не, наистина искам!

Калкеус се засмя.

- Не, момче, това е тайната. По някаква причина ако прибавиш курешки в процеса на правенето му, бронзът става твърд, но и достатъчно гъвкав, за да не се чупи. Така натрупах първото си състояние. С птичи лайна.

Странният разговор внезапно бе прекратен, защото наблюдателят на мачтата извика и посочи на юг. Момчето скочи на крака и нетърпеливо се загледа в указаната посока. Не виждаше нищо, освен безкрайната синьо-сива мъгла.

После чу друг вик - Одисей го викаше при себе си в задната част на кораба. Настроението му се подобри и той се затича към търговеца сякаш имаше криле.

- Скоро ще стигнем брега на Троя, момче - каза Одисей. Той отпиваше юнашки от един мях и течността се стичаше по гърдите му. - Искам да стоиш близо до Биас. Щом гребците приберат греблата, ще разглобим мачтата, защото ще останем в града няколко дни. Биас ще ти покаже как сваляме платната и ги прибираме на сигурно място. После искам да се погрижиш никой от пътниците да не забрави нищо на борда на „Пенелопа”.

Ксандер беше малко изненадан от строгия тон на търговеца.

- Добре.

За пръв път от много дни насам усещаше възбуда. Никога не бе влизал в такъв град. Всъщност не беше виждал по-голямо място от родното си село допреди да слязат на Залива на лошия късмет. Къде щеше да отиде, щом слезеха в Троя? Къде щеше да спи? Зачуди се дали може да остане на „Пенелопа”. Със сигурност някой трябваше да пази кораба, помисли си.

- Какво да правя, щом стигнем града? Казват, че е много голям, а аз не знам къде да отида.

Одисей се намръщи.

- Къде да отидеш ли, момче? Сега си свободен. Ще правиш каквото правят моряците. Троя е не по-малко богата на курви и таверни, колкото на всичко останало. А сега се хващай на работа.

Разочарованият Ксандер се обърна с нежелание.

- Чакай, хлапе - каза Одисей. Момчето се обърна и видя, че грозният цар му се усмихва. - Шегувам се. Ще останеш с нас, докато си тръгнем. Ако дотогава Хеликаон не е дошъл ще те изпратя до дома ти. Що се отнася до града… ами можеш да дойдеш с мен, ако искаш. Имам много работа и трябва да се видя с много хора. Може би дори ще се срещнеш с царя.

- Много бих искал да дойда с теб - отвърна нетърпеливо Ксандер.

- Добре. Стой с Одисей, за да закусваш със селяни и да вечеряш с царе. - Той се усмихна. - Виж, ето го - каза след малко. - Градът на мечтите.

Ксандер погледна нагоре и се изплаши. Далеч вляво и високо в небето над мъглата можеше да види нещо, което му приличаше на червени и златни пламъци. Имаше високи кули и покриви, блестящи като разтопен бронз.

- Гори ли? - попита той изплашено, представяйки си отново възпламенения кораб.

Одисей се засмя.

- Не си ли чувал за Златния град, момче? Какво мислиш, че имат предвид? Купите на Троя са покрити с бронз, а покривът на двореца - със злато. То блести на слънчевата светлина като гримирана проститутка, примамвайки и глупавите, и мъдрите.

Докато корабът се приближаваше, мъглата започна да се разсейва и Ксандер за пръв път видя огромните златни стени, по-високи отколкото някога бе сънувал, които се простираха в далечината. Намираха се на върха на високо плато и той трябваше да извие врат, за да види блестящите кули. Преброи три по стената, гледаща към морето, но те бяха като джуджета спрямо една друга, която се издигаше на юг. Парапетът й блестеше като мед и Ксандер бе готов да повярва, че целият град е направен от метал, излъскан като полирана броня.

- Сигурно тук живеят много велики войни - каза той.

- Да - съгласи се Одисей. - Това е страната на коне и домът на техните укротители. Троянският кон - конницата на града - е легендарна, а водачът и е най-големият син на царя, Хектор. Той е велик войн.

- Познаваш ли го? - Ксандер се зачуди дали ще срещне този човек.

- Познавам всички, момче… - Одисей се поколеба и Ксандер видя, че Андромаха се е приближила по палубата и сега стои тихо до него. - Хектор е чудесен ездач и управлява майсторски колесницата. Няма да видиш по-добър.

- Толкова е красиво! - каза внезапно момчето.

Одисей отпи от мяха и избърса уста, а после изтръска капките от туниката си.

- Знаеш ли какво е илюзия, момче?

- Не, май не - отвърна несигурно Ксандер.

- Ами илюзията е история, измислица, ако желаеш. Тя е ярка и блестяща история, която прикрива тъмнината. Троя е град на илюзиите. Нищо в него не е такова, каквото изглежда.

Ксандер вече виждаше брега около високото плато. Беше покрит с тучна зелена трева и той забелязваше малки точици по ниските хълмове - коне и овце. Между платото и морето, точно пред градските стени, се издигаше голямо село. Ксандер различи няколко отделни сгради с различни цветове и дори хората по улиците. От огромната южна кула на Троя тръгваше път, който достигаше плажа. Там бяха издърпани стотици кораби и кипеше трескава активност, докато ги товареха или разтоварваха. „Пенелопа” смени посоката си и се насочи към мястото му, минавайки близо до потеглящата галера - широк и нисък товарен съд с лилави очи по корпуса и кърпено платно.