Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Момчето сведе глава.

- Да - призна след малко.

- Добре! Това е някакво начало. Сега ти остава само да потърсиш героя в себе си и да го прегърнеш. Мога да ти помогна. Защото знам името му.

- Името му ли?

- Да, името на героя в теб. Искаш ли да го научиш, за да можеш да го извикаш?

- Да - отвърна Еней и Одисей видя отчаянието в очите му.

- Името му е Хеликаон.

Лицето на момчето се изкриви и Одисей видя сълзи в очите му.

- Вече никой не ме нарича така - каза то. После ядно избърса сълзите. - Виж ме! Плача като дете!

- Проклятие, момко! Всеки плаче от време на време! Аз хлипах седмици наред, когато синът ми умря. Роних сълзи, докато останах без сили. Но ще изпуснем попътния вятър. Трябва да откриеш Хеликаон.

- И как да го сторя?

- Ами просто излез от двореца и разпръсни страховете си. Той ще те чака там отвън.

- Говори направо, защото дворци няма.

Одисей съчувстваше на младежа, но осъзна, че пораженията, нанесени от годините малтретиране от баща му, не могат да бъдат поправени с няколко цветисти думи. В действителност той смяташе, че ще са нужни години. А не разполагаше с години, които да прахосва за момче с осакатено сърце.

Нито пък можеше да го вземе на „Пенелопа” и да го убие, независимо от богатствата, които му предлагаше Анхиз.

Затова се реши на една последна дързост.

- Ако ти кажа да се хвърлиш от тази скала в морето, на сто стъпки или повече височина, не би го направил, нали?

- Не - отвърна Еней, а очите му се разшириха от страх само при мисълта.

- Разбира се, че не. Пътят до долу е дълъг, а може да има и скрити скали, които да те разкъсат на парчета. Но пък точно там те чака Хеликаон, момче. Затова ще ти дам причина да се гмурнеш.

- Нищо не може да ме накара да го направя! - възкликна Еней.

- Може би не. Но аз ще скоча от тази скала в морето. Не мога да плувам, затова ако не дойдеш за мен, ще се удавя.

- Не можеш да го направиш! - извика момчето и скочи на крака в момента, в който и Одисей се изправи.

- Естествено, че мога. Двамата с Хеликаон ще те чакаме.

После, без повече приказки, той се затича към края на скалата.

Дори сега, след толкова много години, го полазваха тръпки при спомена. Бе погледнал към тази скала предната нощ и тогава не изглеждаше толкова висока. Но когато я достигна и погледна надолу, му се стори, че морето е на огромно разстояние под него. „Пенелопа” внезапно му заприлича на кораб играчка, населен от мравки.

Въпреки че никога нямаше да го признае на друг, Одисей излита ужас.

- Моля те, не го прави! - извика момчето.

- Трябва, момко - отвърна той. - Когато един мъж каже нещо, трябва да има смелостта да го изпълни.

Одисей пое дълбоко въздух и се хвърли в празния въздух. Размахваше ръце, за да остане изправен, и имаше чувството, че падането продължава векове. После проряза морската повърхност с грацията на прасе в локва.

Издигна се с усилие на повърхността. Цялото тяло го болеше, а дробовете му горяха, но въпреки това се престори, че се дави, пляскайки с ръце из водата. Погледна нагоре и видя, че младежът стои на ръба на скалата над него. Сега се чувствам като последен глупак. Нямаше начин едно изплашено момче да направи такъв скок и Одисей разбра, че само е влошил положението на Еней. И все пак му бе казал, че не може да плува и сега се чувстваше задължен да продължи шарадата още малко. Одисей издиша и потъна под повърхността, задържайки се колкото може по-дълго. После излезе, пое си малко въздух - все така пляскайки като удавник - и отново потъна. Когато пак изплува, погледна нагоре за последно.

И видя стройната фигура на Еней във въздуха високо на него с протегнати ръце, а тялото му бе окъпано в яркото синьо сияние на небето. Гмуркането беше красива гледка и Одисей почти забрави пак да се потопи. Докато Еней падаше и после плуваше към него, Одисей потъна отново, но този път една силна млада ръка го хвана за китката и го издърпа нагоре.

- Поеми си въздух - нареди младежът и го затегли към „Пенелопа”. Оттам им хвърлиха въжета и двамата се качиха на борда.

Докато стоеше на палубата вир-вода, кашляше и сумтеше, Одисей се огледа наоколо към развеселения си екипаж.

- Това е Хеликаон, момчета - извика той и посочи към младежа. - Той е принц от Дардания. Спаси ми живота!

Първият му помощник Биас - тъмнокож мъж с много белези и прошарена коса - потупа Хеликаон по гърба.

- Видях гмуркането. Беше невероятно. Браво, момко.

Одисей отиде до младежа и обви рамото му с едрата си ръка. После се приведе към него.