Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Харесват ми, но от тях ме болят зъбите. Изяж и двата.

Момчето нямаше нужда от още подканяне и ги погълна моментално, а после облиза меда от пръстите си.

- Невероятно място - каза той.

Зидантас избърса няколко трохи от брадата си.

- Да, заливът е хубав, а Дебелия цар храни моряците добре. Ксандер се огледа и видя на известно разстояние от тях Хеликаон, който говореше и се смееше с моряците от един друг кораб.

- Златния има много приятели - каза той.

- Одисей е добър за приятел - отвърна Зидантас.

Момчето видя войници със странни конични шлемове и кожени нагръдници, който се движеха сред тълпите. Носеха дебели сопи.

- Бой ли ще има? - попита той.

- Обикновено стават един-два, преди да пукне зората - каза Зидантас. - Неизбежни са, когато сложиш на едно място силни напитки, леки жени и неколкостотин моряци. Войниците обаче бързо ще ги спрат. Ще счупят няколко глави.

- А има ли жертви?

Гигантът сви рамене.

- Знам за няколко моряка, които умряха тук. Глинени черепи. Но най-вероятно просто ще ги болят главите и ще страдах.

Ксандер отново погледна групата около Хеликаон.

- Защо Одисей да е добър за приятел?

Зидантас се засмя.

- Умът ти пърха като пеперуда, момче. По-добре поспи, утре ни чака дълъг ден.

- Но аз не съм уморен, Зидантас, наистина не съм. И не искам да изпусна нищо.

Наблизо видя гадател, който изучаваше ръката на един моряк, и го чу да прави предсказание за бъдещото забогатяване на мъжа.

- Откъде знае това? - прошепна той.

- Не го знае.

- А защо тогава хората му дават медници?

Зидантас се засмя.

- Защото са идиоти. Защото са доверчиви. И защото са моряци.

- Но и ти си моряк - отбеляза Ксандер.

- Да, но аз съм стар моряк. И могат да се издигнат цели дворци с медниците, които аз съм давал на онези, който са ми обещавали да ми прочетат бъдещето.

- Мога ли да те попитам още нещо?

- Ти си като кораб с товар от въпроси. Имам дъщеря като теб. Малката Тея. Винаги иска да разбере нещо. Откъде идват облаците? Как дъждът се качва до тях? Плавам по морето, за да се спася от това, момче.

- Затова ли плаваш по морето? Наистина ли?

Зидантас се засмя.

- Не, шегувах се. Момичетата ми липсват, особено Тея. Винаги плаче, когато тръгвам на пътешествие. И ме чака на плажа с майка си, когато се връщам. Скача и маха, и тича по брега. - Той се изкикоти. - Всички възрасти на децата са прекрасна гледка, но мисля, че пет е най-добрата. Та какъв беше въпросът ти?

- Морето е синьо - каза Ксандер. - Защо тогава го наричат Великата зеленина?

- Ето това е въпрос, който всеки моряк задава при първото си пътешествие. Аз самият питах много пъти и ми дадоха различни отговори. Когато Посейдон станал бог на морето, той сменил цвета му, защото предпочитал синьо. Други твърдят, че там, където морето е дълбоко и не плават кораби, блести като изумруд. Един египетски търговец някога ми каза. Великата зеленина преди било името на една огромна река в техните земи. Нил. Тя всяка година преливала и разкъсвала растенията. Затова позеленявала. Той ми каза, че когато хората за пръв път заплували по нея, я нарекли Великата зеленина, и постепенно името започнало да се отнася до всяка вода по земята. Отговорът е, че не знам. Но ми харесва как звучи, а това название има нещо величествено, не мислиш ли?

- Да - съгласи се Ксандер. - Прекрасно е.

Усмивката на Зидантас избледня и момчето забеляза, че той гледа към група от шестима мъже на известно разстояние от тях. Те стояха заедно и гледаха към мястото, където Хеликаон разговаряше с Одисей и екипажа му. Новодошлите се бяха струпали около висок и широкоплещест войн. Той приличаше малко на Аргуриос с неговата щръкнала брада и липсата на мустаци. Но косата и брадата на този изглеждаха почти бели на лунната светлина. Докато Ксандер ги гледаше, белокосият млад войн поклати глава и се оттегли с хората си. До момчето Зидантас се отпусна.

- Кои бяха тези? - попита Ксандер.

- Микенски търговци. Или поне така се наричат. Те са престъпници, младежо. Пирати.

Къдрокосият гребец Ониакус се присъедини към тях. Усмихна се на Ксандер и разроши косата му, а после приклекна до Зидантас.

- Коланос е тук - каза той.

- Зная. Видяхме го.

- Да пратя ли някого на борда да донесе оръжия?

- Не. Съмнявам се да рискува неприятности в залива на Дебелия цар.

- Златния трябва да спи на „Ксантос” тази нощ - каза Ониакус. - Коланос може и да не търси открит сблъсък, а да разчита на кинжал в тъмното. Предупреди ли Хеликаон?