Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Няма нужда - отвърна Зидантас. - Той вече ги е видял. И аз ще бдя за убийци. Но въпреки това, бъди нащрек. И предупреди неколцина от по-яките мъже. Дръжте го в тайна от останалите.

Гигантът се изправи, протегна се и тръгна нанякъде. Ониакус видя колко е нервен Ксандер и се ухили.

- Не бой се, младок. Зидантас знае какво върши.

- Тези мъже наши врагове ли са? - попита момчето изплашено.

- В действителност те са врагове на всеки. Живеят, за да плячкосват, крадат и убиват. После се хвалят със смелостта и честта си. Но микенците са странен народ.

- Аргуриос е микенец… но ми спаси живота - отбеляза Ксандер.

- Както казах, момче, странен народ. Но той постъпи смело. Не може да се отрече, кураж не им липсва. Всичко друго - щедрост, съчувствие, милост. Но не и смелост.

- И все пак смелостта е важна, нали? Всички го казват.

- Разбира се - съгласи се Ониакус. - Но има различни видове от нея. Микенците живеят заради битката и славата на войната. Аз ги съжалявам. Войната е враг на цивилизацията. Не можем да се развиваме чрез война, Ксандер. Тя ни влачи надолу, изпълва сърцата ни с омраза и мисли за отмъщение. - Той въздъхна. - Търговията е ключът. Всеки народ има нещо, което да предложи на другите, и нещо, от което се нуждае. И като търгуваме, ние обменяме опит и умения. Изчакай да стигнем в Троя и ще видиш за какво говоря. Каменоделци от Египет са помогнали в изграждането на великите степи и кули, както и статуите на Скейската порта. Дърводелци от Фригия и Нисия са изградили храмовете на Хермес, бога на пътешествениците. Златарите от Троя са пътували до Египет и са научили други майстори как да създават невероятни бижута. С увеличаването на търговията се увеличава и обмяната на знания. Сега можем да строим по-високи стени, по-здрави сгради, да копаем по-дълбоки кладенци и да тъчем по-ярки платове. Напояваме полята и отглеждаме повече реколта, с която да храним гладните. И всичко това с помощта на търговията. А войната? За нея не може да се каже нищо, момче.

- Но тя създава герои - възрази Ксандер. - Херкулес и Орменион са били войни и са станали безсмъртни. Татко Зевс ги е превърнал в звезди на нощното небе.

Ониакус се намръщи.

- Херкулес преби жена си до смърт в пристъп на пиянска ярост, а Орменион пожертва най-младата си дъщеря на олтара, за да му дари Посейдон попътни ветрове при атаката на Крит.

- Съжалявам, Ониакус. Не исках да те ядосвам.

- Ти си просто млад, Ксандер и аз не ти се сърдя. Надявам се никога да не разбереш какво може да те накара да направиш войната. Дано сегашният мир трае през целия ти живот. Защото тогава ще видим наистина велики неща. По цялата Велика зеленина ще живеят щастливи хора, които ще отглеждат семействата си в безопасност и охолство. - После той въздъхна. - Но не и докато из морето плават убийци като Коланос. Не и докато управляват царе като Агамемнон. И определено не докато младите се възхищават на касапи като Херкулес и Орменион. - Морякът отново погледна към тълпата около Хеликаон. - Ще отида да поговоря с няколко от момчетата. Не казвай нищо на никого.

После той пак разроши косата на Ксандер и тръгна към екипажа на „Ксантос”.

Момчето въздъхна. Вече не искаше да бъде герой. На този плаж имаше зли хора - убийци, които използваха кинжали в тъмното. Той стана, последва Ониакус и седна сред екипажа. Хората си говореха и се смееха, а Ксандер ги гледаше. Това бяха големи и силни мъже и той се чувстваше уверен в тяхната компания. Просна се на пясъка с глава, облегната върху ръката и заспа почти моментално.

Ако не бе прекарала две години на остров Тера, огнекосата Андромаха можеше и да не разбира истински точно колко скучен може да бъде животът. Тя размишляваше над това, докато стоеше на балкона на жалкия царски дворец, гледащ към Залива на сините сови. Не можеше да си спомни да е скучала като дете, докато си играеше в градините на прекрасния дом на баща си в Тива в полите на Плакос или тичаше сред пасищата в сенките на хълмовете. Тогава животът изглеждаше напълно лишен от грижи.

Пубертетът бе сложил край на тези простачки радости и тя се озова затворена в женските покои на двореца, зад високи стени под суровия поглед на възрастни матрони. В началото се бореше срещу потискащата атмосфера, но накрая се предаде на упоителната липса на събития и спокойното, почти безоблачно обкръжение. Трите й по-млади сестри я последваха една след друга. Те бяха по-красиви от нея, Затова ги показваха на перспективни ухажори, за да станат крави за разплод на принцовете от съседни царства. Предмета, разменени за договори и съюзи. Самата Андромаха бе висока и неприветлива, а пронизващите й зелени очи - заплашителни, според баща й - потушаваха всякакъв огън у всеки евентуален съпруг, затова я пратиха да служи по друг начин. Преди две години, когато бе на осемнадесет, тя замина, за да стане жрица на остров Тера.