Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Одисей беше почти облекчен, когато Еней дотича в мегарона бос и облечен в проста ленена туника. Момчето успя да се спре точно пред царя.

- Изпуснах ли нещо, татко? Закъснях ли?

- Какво да си изпуснал? За какво говориш, Еней? - попита нетърпеливо Анхиз, а ледените му очи се насочиха към тъмнокосата жена, която последва момчето в залата.

- Историите, татко. За диви зверове, двуглави момчета и за приключения по море - каза той и се намръщи нетърпеливо. - Трябваше да приключа с уроците си - обясни на Одисей, който го гледаше развеселен.

- Изморен съм, момче, и за днес приключих с историите.

- Хайде, Хеликаон, не притеснявай баща си и госта му - каза майката и го хвана нежно за ръката. Тя бе жена с крехка красота и деликатна бледа кожа. “А очите й, мислеше си Одисей, сигурно виждаха друг хоризонт.” Той бе виждал този поглед и преди и това го накара да погледне младата царица с повишен интерес.

- И преди съм ти казвал да го наричаш с името, което аз съм му дал - каза царят със суров тон. - Еней. Това е гордо име.

Царицата изглеждаше изплашена и смотолеви някакво извинение. Одисей видя, че изражението на момчето се променя, а после то се отдръпна от майка си и каза:

- Ще построя най-големия кораб на света, когато порасна. И ще стана велик герой. Боговете са го казали на мама.

На челото на жената се появи красива бръчка. Тя коленичи до сина си и отново го прегърна, както преди, на балкона. Погледна момчето в очите, сякаш търсеше нещо там. Одисей бе впечатлен от младежа. Той беше съвсем млад, но почувства тревогата на майка си и бе заговорил, за да разсее яда на баща си.

- Познавам сърцата на мъжете и героите, момче - каза търговецът. - И мисля, че майка ти е права.

- Хайде, вървете си - нареди царят и махна с пръсти към майката и детето, сякаш освобождаваше слуги.

През трите дни, които „Пенелопа” прекара в Дардания, детето следваше Одисей като жизнерадостна сянка. Компанията не му пречеше. Момчето беше схватливо, интелигентно, любопитно за света около него и дружелюбно към всички, въпреки това запазваше някаква степен на собствено мнение, която търговецът смяташе за нетипична за възрастта му. Еней обожаваше кораби и бе изтръгнал от Одисей обещание да се върне един ден в Дардания и да го вземе на пътешествие с „Пенелопа”. Търговецът нямаше намерение да държи на думата си, но това задоволи момчето и последния ден то стоя на плажа да маха на кораба за сбогом, докато не изчезна зад хоризонта.

Същото лято жената на Анхиз почина, падайки мистериозно от скала. Моряците разказваха истории за трагедията. Според една от версиите царят, известен с коравосърдечността си, тласнал жената към смъртта й. Други твърдяха, че тя се е самоубила след години страдание в ръцете на Анхиз. Неколцина разказваха и по-заплетени истории, например, че царицата е била обладана от Афродита. Одисей веднага отхвърли тази идея. Мисълта, че богинята на любовта би могла да хареса сух и глупав разбойник като Анхиз, беше смехотворна.

Не, той бе видял очите на царицата. Тя гълташе опиати. Много благороднички бяха част от тайнствени секти и участваха в мистични ритуали. Като малък, някъде на около дванадесет, Одисей бе рискувал да го екзекутират, само и само да шпионира едно такова събиране в Итака. Жените там бяха изпълнени с невероятна страст - танцуваха, пееха и хвърляха дрехите си по земята. В един момент на поляната бяха изнесли малка коза. Участничките в събирането скочиха върху нея с ножове и я нарязаха на парчета, а после се окъпаха в кръвта й. Дванадесетгодишният Одисей бе шокиран и ужасен, и веднага беше избягал.

Мълвеше се, че жената на Анхиз е жрица на Дионисий и с такава позиция едва ли бе имала проблем да си набави наркотици. Очевидно те я бяха тласнали от скалата.

Одисей спираше в Дардания няколко пъти през следващите седем години, но това бяха само почивки за през нощта. Не се видя нито с царя, нито с момчето, а и нямаше желание, докато един ден на остров Лесбос не се заговори с някакъв критски търговец, който наскоро бе отплавал от дарданския бряг.

Той каза на Одисей, че царят се е оженил повторно.

- Скучен и неприятен човек - отбеляза замислено Одисей. - И все пак предполагам, че и студена риба като него трябва да си има жена.

- Да - каза критянинът. - И новата царица му е родила син и наследник.

- Син? - Одисей си спомни малкото чернокосо момче на плажа, което му махаше така, сякаш ръката му ще се откачи. - Той си има син. Еней. Не знаех, че е умрял.