Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Моряците се спускаха от „Ксантос” по дългите въжета, пуснати на сухия пясък.

- Хайде, Гершом! - Ксандер бе взел малката си кожена чанта и подскачаше нетърпеливо от крак на крак. - Трябва да слезем на брега!

Гершом го разбираше. Момчето агонизираше при мисълта, че може да изпусне нещо интересно.

- Ти върви. Аз ще дойда след малко.

Ксандер се нареди на опашката моряци, чакащи да слязат. Когато редът му дойде, той прескочи парапета, хвана се въжето и се спусна пъргаво на плажа. После се затича без дори да хвърли поглед към мястото, където мъжете от „Ксантос“ кладяха огън. Големият кораб притихна и Гершом остана сам на палубата. Той затвори очи, за да се наслади на момента.

Внезапно го стресна силен вик и той отново застана нащрек.

- Хей, Хеликаон! Винаги можеш да познаеш кога един мъж е от Троя, защото първо ти предлага задника си! Никога не съм виждал подобно нещо с кораб обаче.

Един човек с червендалесто лице и жълта туника крачеше по пясъка към „Ксантос”. Не беше висок, но пък бе широкоплещест и мускулест, а светлокестенявата му къдрава брада и дълга коса бяха разрошени. Туниката му бе изцапана и кожените му сандали изглеждаха стари и похабени, но въпреки това носеше красиво изработен колан, украсен със злато и скъпоценни камъни, от който висеше извит кинжал. Лицето на Хеликаон се озари, когато го видя.

- Грозен стар пират такъв! - извика той вместо поздрав и потупвайки корпуса на „Ксантос” с очевидно задоволство, прегази разстоянието до брега и прегърна новодошлия.

- Имаш късмет, че съм тук - каза мъжът. - Ще ти трябва целият ми екипаж, както и твоя, за да изриташ тая дебела крава от плажа, когато пукне зората.

Хеликаон се засмя, а после се обърна и погледна с гордост огромния кораб.

- С него “яздихме” бурята, приятелю. Безстрашни и горди. Той е всичко, за което съм мечтал!

- Спомням си. За да отплаваш отвъд Сцила и Харибда, през непознатите океани и до края на света. Гордея се с теб.

Хеликаон се умълча за миг.

- Нищо от това нямаше да се случи без твоя помощ, Одисей.

ОДИСЕЙ ПОГЛЕДНА МЛАДИЯ МЪЖ И С УДИВЛЕНИЕ откри, че не му достигат думи. Внезапно го му смущение бе прикрито от неколцина моряци от собствения му екипаж, който дотичаха и се струпаха около Хеликаон. Те го тупаха по гърба или го прегръщаха, а после го затеглиха към други хора, които искаха да го поздравят.

Одисей погледна отново към огромния кораб и си спомни за малкото гарванокосо дете, което някога му бе казало:

- Ще построя най-големия кораб. И ще убивам морски чудовища, и ще отплавам до края на света, където живеят боговете.

- Но те живеят на връх Олимп.

- Някой от тях все пак не живее ли на края на света?

- Една ужасна жена с огнени очи. Един поглед към лицето й и мъжете изгарят като свещи.

За миг детето изглеждаше разтревожено. После лицето му доби решителен вид.

- Значи няма да я гледам в лицето.

Времето лети по-бързо от крилете на Пегас, мислеше си Одисей. Внезапно се почувства стар. В края на годината щеше да навърши четиридесет и пет. Пое си дълбоко дъх, изпаднал в меланхолия. После видя младо момче, което тичаше от „Ксантос”. Оглеждаше се наоколо, впечатлено от огньовете, навесите и тълпите.

- Къде си мислиш, че отиваш, млади момко? - попита строго Одисей.

Русолявият младеж го погледна.

- Това твоят плаж ли е? - попита той.

- Може и да е. Не знаеш ли кой съм?

- Не. Никога преди не съм плавал по море.

Одисей удържа изражението си сурово.

- Том не е извинение, момче. Не са ли ме описвали в чудни истории? Легендите за живота ми не се ли мълвят около вашите огньове?

- Не зная - отвърна момчето искрено. - Още не си ми казал името си.

- Аз съм царят на Итака - царят - войн на Итака. Най-великият моряк в целия свят. Това достатъчно ли ти е?

- Това ли е Итака? - попита младежът.

Одисей поклати глава.

- Не, това не е Итака. Виждам, че образованието ти е много непълно. Хайде, върви. Забавлявай се с всичко, което може да ти предложи Заливът на сините сови.

Момчето се завъртя, но после отново се обърна към него.

- Аз съм Ксандер - каза то. - И аз съм моряк.

- А явно си и добър. А аз съм Одисей.

Ксандер застила и го зяпна.

- Наистина ли?

- Наистина.

- Значи съм чувал за теб. Дядо ми казва, те си най-великият лъжец на света и разказваш най-добрите истории. Разправял ми е онази, в която велика буря отнася кораба ти, после го оставя на върха на планина, а ти прерязваш платното наполовина и го връзваш за греблата, за да ги размахате като криле и корабът да отлети обратно в морето.