Аманда Хокинг - Въздигната

Когато изгубих Елора, осъзнах важността на това, да имаш майка, и какво точно бе отнето на Рис. Въпреки начина, по който се беше държала с мен моята „приемна“ майка Ким, аз знаех, че всичките й действия са били продиктувани от любов — любов към едно дете, което никога не беше виждала.

Мат заведе Рис при Ким, която все още беше затворена в психиатрична клиника. Той се постара да оправи в някаква степен взаимоотношенията си с нея, макар и неохотно, но самият факт, че отиде да я види, все пак беше голяма стъпка напред.

Рис реши наесен да се запише в колеж недалече от болницата, за да може да посещава майка си по-често и да я опознае. Мат ми каза, че състоянието на Ким се подобрява и ако нещата продължават в същата посока, един ден може да я изпишат.

Мат обаче се върна във Фьоренинг. Той ми каза, че това е неговият дом, което ме направи много щастлива. Аз бях вече голяма и имах свое кралство, но въпреки това не бях готова да живея далече от брат си.

Ослина продължи да се възстановява и Мат отдаде много от времето си на този град. Неговите чертежи бяха забележителни и беше чудесно, че хората на Трил видяха на какво е способен един манкс .

Продължихме да се борим с предразсъдъците, макар да знаех, че трябваше да мине още много време, докато наложех идеята, че няма нищо нередно в това, всеки да живее с онзи, когото обича, независимо дали е трил, манкс , та дори и следотърсач. Но знаех, че сме на правилния път.

Бях сигурна, че по време на моето царуване щеше да стане законно всеки да може да се жени, за когото поиска. Уила, разбира се, се надяваше това да стане по-скоро, отколкото по-късно, но тъй или иначе, тя си търсеше сватбена рокля още от осемгодишна.

Тъй като се наложи да прекарам доста време на легло, тя получи много по-активна роля в нашето общество и трябваше да поеме много от официалните ми задължения. Което беше добре, защото имаше на кого да оставя управлението на царството, когато тръгнах на медения си месец.

Още преди погребението Тове и аз анулирахме брака си. Той настоя за това, защото по думите му моята аура и тази на Локи почти го заслепявали.

Тове прие прекратяването на брака ни много по-добре, отколкото самия ни брак, а аз го назначих за канцлер, защото той все още беше моят най-умен и най-доверен приятел. Знаех, че се среща с някого, макар да беше много потаен, но все пак се надявах, че скоро ще ми разкрие коя е избраницата на сърцето му.

След като победихме Витра, Томас отиде при семейството си, което живееше в друго племе, и не вярвах някога да се върне. Фин остана и пое задълженията на баща си като главен следотърсач.

Все още се чувствах странно, когато срещах Фин в двореца. Вече не го обичах, не и както преди, но като че ли винаги щях да държа на него. Той беше първата ми любов и имаше огромна роля в живота ми, за да стана кралицата, която бях днес.

В началото беше хладен и сдържан, но ледът между нас като че ли постепенно се топеше. Ние бяхме на път да станем приятели отново и това все пак беше нещо.

Веднъж го видях да флиртува с едно момиче от Ослина и очаквах да почувствам нещо като ревност, но това не се случи. Желаех на Фин единствено да бъде щастлив и честно казано, не мислех, че аз бях тази, която можеше да го направи такъв.

А Локи… е, той почти не се отделяше от мен след завръщането ни, но аз отказах да го допусна в леглото си, докато не направеше връзката ни законна. Което и стори.

Преди две седмици в градината под пролетните цветове ние направихме малко сватбено тържество, което беше много по-различно от първата ми сватба. Този път присъстваха само мои най-близки приятели, в това число и леля ми Маги. Но най-голямата разлика беше, че аз исках тази сватба и се омъжвах за мъж, в когото бях отчаяно влюбена.

Маги остана при нас няколко седмици и това беше прекрасно. Тя не можа да свикне напълно с всичко, което ставаше тук, но веднага се привърза към Рис. Слава богу, той й се посвети изцяло през последната седмица от престоя й, благодарение на което Локи и аз намерихме поне малко време за себе си.

За съжаление, времето никога не беше достатъчно. Нощите винаги изглеждаха прекалено кратки и слънцето като че ли винаги изгряваше твърде рано, когато бях все още сгушена в леглото до Локи. Той обичаше да се успива като мен, но не и в деня на заминаването си.

Локи вдигна транспарантите, за да пусне ярката утринна светлина, и аз стиснах очи, заравяйки лице във възглавницата.

— О, Уенди. — Той коленичи до мен на пода и бутна един кичур коса от очите ми. — Знаеше, че този ден ще дойде.