Кати Хопкинс - Двойна беля

Опипах почвата, докато открих твърдата повърхност на тенекията, и издърпах. Лесно излезе. Скрих я под пуловера си и изтичах обратно в къщата. Бързо проверих какво става в хола и видях, че Лилит и Адам все още са погълнати от предаването по телевизията.

— Ей сега идват напитките — провикнах се аз.

— Побързай, робиньо — отвърна Адам.

Изтичах горе и щях да пъхна кутията в раницата си, но нещо ми направи впечатление. Като се имаше предвид, че вътре имаше само листове хартия, които биха шокирали Лилит, ако ги видеше, кутията ми се стори по-тежка от обикновено. Имах я от десетгодишна и в нея си събирах изрезки от списания или вестници, които харесвах, но на никого от семейството си не исках да обяснявам защо. Освен това там пазех и стихотворенията си, които също не бях показвала на никого. Отворих капака и погледнах вътре. Сърцето ми замря. Имаше два пакета, опаковани в тъмночервена опаковъчна хартия. Един малък и един средно голям. Не ги бях слагала там. Някой знае за тайното ми място! — ужасих се аз и в същия миг чух стъпки по стълбите. О, не! Коленичих и бързо набутах пакетите под леглото. В същото време погледът ми попадна на етикета върху средно големия пакет. На него пишеше: „За Момичето на зодиака“.

След секунди на вратата цъфна лицето на мама.

— Какво правиш, миличка? — попита тя. — Мислех, че с Лилит сте приключили с приготвянето на багажа си.

— Останаха някои дреболии — отвърнах, опитвайки се да си придам най-невинното изражение, на което бях способна.

Мама се вторачи в мен.

— Добре ли си? Изглеждаш ми малко зачервена. — Тя се доближи и сложи длан на челото ми. — Да не се разболяваш?

Поклатих глава, станах и седнах на леглото.

— Не, добре съм.

Тогава се появи Лилит.

— Хей, какво стана с горещия шоколад?

— А, да! Аз… ъъъ… сетих се, че трябва да прибера нещо в багажа си. Ей сега ще сляза да го направя.

Лилит въздъхна тежко.

— Няма нищо интересно по телевизията тази вечер. Адам отиде да вземе някой филм от видеотеката, затова ще почета малко.

Леле майко — отдъхнах си аз, щом тя светна нощната лампа до леглото си и се настани на него, — на косъм бях! Когато станах и отидох да направя напитката на Лилит, съзнанието ми се замъгли от въпроси. Какво имаше в пакетите? Кой ги беше сложил там? И най-лошият от всички — бяха ли прочели стихотворенията ми и бяха ли разкрили една от ужасните ми мрачни тайни?

— Ева, престани да си гризеш ноктите. Чувам те как ги дъвчеш въпреки силния звук на телевизора — скара ми се Лилит, без дори да ме погледне.

Адам взе да се гърчи, напъха пръстите си в устата си и започна да издава шумни мляскащи звуци.

— Ам, ам — подиграваше се той и смучеше ноктите си. — Обичам да ям малки момичешки пръстенца. Глозгам ги до кокалчетата и после ги схрусквам на кашичка, с която мажа лицето си за копринено гладка кожа. Нали така, Ева? Ти си таен вампир, който обича собствената си кръв? Уооо-хоооу-хоооу!

— Да бе, хаха, голям майтап — отвърнах, но махнах пръстите от устата си, щом финалните надписи на филма се появиха на екрана в ъгъла на стаята. Току-що бяхме изгледали диска, който брат ми бе донесъл от видеотеката. Разбира се, беше филм на ужасите. Казваше се „Нашествието на безглавите зомбита“. През някой от идните дни, много, много скоро — помислих си аз, — трябва да им разкрия тайните си. Налага се, защото не мога да продължавам повече така, вече не ми останаха нокти за гризане. Всъщност някой може да натрупа състояние, ако се сети да предложи на пазара изкуствени нокти за ядене, които гризачите на нокти като мен да могат да си купуват.

Адам се пресегна за дистанционното с намерението да изключи телевизора, но тогава започна рекламата на едно шоу за обзавеждане и дизайн.

— Не го изгасяй още — помоли Лилит. — Много ми харесва гостуващият водещ, който води предаването през последните няколко седмици. Истински готик принц. И двете го обожаваме, нали, Ева?

Кимнах, щом се появи образът на водещия. През няколко месеца канеха в предаването нов интериорен дизайнер, който изказваше своите идеи, като същевременно си избираше прозвище, с което да бъде известен през този период. Изборът на новия водещ бе Преобразителя и беше любимец на Лилит — тя бе окачила плаката му на стената над леглото си. Той беше висок, с тъмна коса до раменете, която носеше вързана на тила на опашка — мечта за всяко момиче, което си падаше по готик стила.