Кати Хопкинс - Двойна беля

Не. Това, което не ми даваше мира, беше идеята на мама и татко двете с Лилит да имаме отделни стаи, тъй като вече бяхме почти на тринайсет.

Първата ми мисъл беше: „За нищо на света“. С Лилит винаги сме делели една стая. Тя винаги е била при мен — всяка сутрин, когато се събудех, и всяка вечер, когато си лягахме — още откак сме се родили, дори и преди това в утробата на майка ни, макар да няма как да го помня. Понякога гледам плоското коремче на мама и слабата й фигура и се чудя как, по дяволите, съм се побирала там. И то не само аз. Двете с Лилит. Изумително е. Но да имам собствена стая за пръв път? Дали щеше да ми хареса?

По-скоро бих казала „не, благодаря“ и си мислех, че и Лилит ще е на същото мнение. Но тя не беше. Напротив — прие идеята с бурен ентусиазъм. Което не ми остави друг избор, освен да се примиря с положението. Не ми се щеше да ме помислят за лигла или за навлек. И най-вече не исках никой да ме разпитва защо настоявам да сме в една стая, за да не се разкрие една от тайните ми.

— Ева — извика предупредително мама, щом ме видя да си хапя ноктите.

Свалих ръката си, но ми костваше огромно усилие. Устните ми привличаха ръката ми като магнит.

— Лилит — обади се татко, — гледай да прибереш наградите и грамотите си някъде на сигурно място, чу ли? Не искаме да се изгубят при преместването.

Лилит кимна, след което двете се качихме в стаята си да привършим със събирането на багажа. Не можах да се сдържа и пак загризах ноктите си, докато преглеждахме чекмеджетата. По някое време трябваше да изляза сама в градината и да прибера скритата кутия, която съдържаше две от тайните ми. Беше заровена зад навеса и от една седмица чаках сгоден случай да отида там, без да ме видят, но все имаше някой край мен.

— Осъзнаваш ли, че тази и утре вечер ще са последните ни нощи заедно в обща стая? — попита Лилит. Беше струпала цяла купчина от вещи, които искаше да вземе.

— Не. Искам да кажа, да… но все пак може пак да спим в една стая от време на време, нали? Имам предвид… когато ни дойдат гости или пък когато ни се прииска да сме заедно.

— Да, естествено. Ние сме си близначки така или иначе, но аз гледам на това като напълно нова страница от живота ни. Нямам търпение.

— И аз — изтърсих и отново пуснах в ход фалшивата си усмивка. Сестра ми изглеждаше истински щастлива от факта, че ще бъде независима от мен, което ме подразни. Нима нашето съжителство през всичките тези години бе толкова ужасно, та да няма търпение да се отърве от мен при първата появила се възможност? Е, трябваше да я осведомя, че тя не е единствената доволна от този факт. И за мен щеше да е като напълно нова страница. — Даже не просто нова страница, а направо нова книга!

— Ще е много готино да си я подредя и украся сама — призна Лилит, като изгледа мрачните сиво-зелени тапети по стените. Бяха останали още от предишните собственици, защото макар мама и татко все да обещаваха да ги сменят, така и не се стигна дотам. — Въпреки че още не мога да реша дали искам всички стени в черно за наистина драматичен вид или само тавана, за да имитира нощно небе.

— Разбирам. Трудна задача, нали?

— Със сигурност знам, че искам една от стените да бъде само за грамотите, стихотворенията ми и други такива. Нещо като изложба. Трябва и ти да направиш така с любимите си неща.

— Добра идея — казах, макар че вътрешно се ужасих. Нямах какво да сложа на стената. После се сетих за зодиакалната награда. Може би оттам щях да получа нещо, което да изложа на показ. — О, между другото, казах ли ти, че днес спечелих награда от интернет?

— Награда ли? Каква?

— Ами… не съм съвсем сигурна. Компютърът се разпя и хората взеха да ни зяпат, така че…

— Да не е било някое от онези изскачащи прозорчета — нали знаеш, дето искат да кликнеш върху тях, за да ти вземат данните и после да те ограбят?

— Не мисля. Беше сайт за астрология.

— Астрология! Какво търсиш в такива сайтове? Пак да си гледаш хороскопа ли? Честна дума, Ева, нали знаеш, че най-вероятно е измислен от някой служител в офис, който не знае нищо за звездите. А и според татко това са глупости, с които се занимават хора, дето си нямат друга работа.

— Но той казва така за почти всичко. Мери също твърди, че хороскопите по вестниците са много общи, но ако се съставят както трябва, тогава е истинска наука.

— Мери — какво ли разбира тя?

— Доста неща, за твое сведение. Например, ти знаеш ли, че имаме различни асценденти?

Лилит сподави една прозявка. Ненавиждаше факта, че аз (или Мери) може да знаем нещо, което тя да не знае, но така или иначе я информирах за всичко, което бях научила през този ден. След като свърших, тя все още ме гледаше с подозрение.