Кати Хопкинс - Двойна беля

— Добре де, покажи ми го тогава — рече.

Извадих уебадреса от раницата си, включих компютъра и изпълних стъпките, както бе направила Мери по-рано.

— Първо ще видим твоя хороскоп, за да ти покажа как става — заявих, като се помолих компютърът да не се е препрограмирал през следобеда и сега да посочи Лилит за Момиче на зодиака — нищо чудно, с този мой скапан късмет. След малко се появи рождената й карта и аз обясних каквото бях научила от Мери.

— Добре — каза тя, като все още всячески се мъчеше да остане невъзмутима. — Разпечатай го, за да мога да го прочета като хората.

Натиснах бутона за принтиране и след секунди сестра ми държеше хороскопа си в ръка.

— Хм, Скорпион значи. Това е нашата зодия, нали? — попита, след като прочете разпечатката. — Емоционални, сложни, потайни. Често потъват в дълбоки размисли. Злопаметни. Пфу! Май не сме цвете за мирисане, а? Могат да са нападателни. Интуитивни. Това е вярно. Добри детективи. Да. Своенравни, силни, страстни и предани.

— Да, обаче прочети за асцендента си Овен — рекох, — защото той също е важен. Всъщност хороскопите ни са еднакви, с изключение на тази част с изгряващите знаци. Мери каза, че това до голяма степен обяснява различията помежду ни.

Лилит остави листовете.

— Честно, нали не вярваш на тези щуротии?

— Аз… просто съм отворена към новото — отвърнах. Знаех, че няма да може да оспори този аргумент. И мама, и татко винаги ни казваха колко е важно да си отворен към новостите и да не си вадиш прибързани заключения. Хи-хи! Това й затвори устата.

— Добре тогава, сега провери твоя — рече.

Въведох данните си и се появи картата ми. Тъкмо й посочих онази част, в която бе отбелязано, че имам асцендент Телец, когато компютърът започна да се тресе по същия начин, както в библиотеката.

После се разнесе тромпетът и гласовете на госпъл певците: „Момиче на зодиака, ти си звезда! Един месец с нас бъди и ще станеш тази, тази, тази, ТАЗИИИИИИ, която наистина СИИИИ“.

Лилит погледна пренебрежително.

— Майко мила, що за детински измишльотини? Е, Момиче на зодиака, каква е наградата ти? Химикалче? Значка? Или коронка, на която пише „Момиче на зодиака“?

— Не знам — отвърнах, докато преглеждах екрана. Не се споменаваше за никаква награда, нито ме питаха за данните или адреса ми, за да ми изпратят такава. Докато изучавах внимателно страницата, музиката заглъхна и на екрана остана само текстът, разясняващ картата ми.

Лилит веднага забеляза разочарованието ми и сложи ръка на рамото ми.

— Няма значение — рече утешително. — Извинявай, че ти се присмях, но явно си беше някаква глупава реклама. Не унивай. Не им се връзвай.

— Няма — обещах, обаче бях разочарована. Наистина си бях помислила, че може би за пръв път и на мен се случваше нещо хубаво. Но грешах.

След като прибрахме разни неща в раниците си, готови да поемем на другия ден към новия си дом, слязохме долу да погледаме телевизия.

— Някой иска ли горещ шоколад? — попитах.

Адам вдигна поглед от канапето, на което се бе изтегнал.

— Да, много ясно, обаче… каква е уловката?

— Няма уловка. Просто така и така ще си правя за мен, мога да приготвя и по един за всички.

— Тогава брой и мен — обади се Лилит, избута краката на Адам настрани и се настани в другия край на канапето.

Реших да проверя какво правят мама и татко и разбрах, че са в сутерена.

— Добре ли сте там долу? — провикнах се аз.

— Да, опаковаме виното — извика в отговор татко.

Голям майтап — помислих си. Колекцията от вино на татко бе неговата гордост и радост. Не беше някоя скъпа колекция, като например на бащата на Мери — неговите вина идваха все от разни лозя във Франция. А моят баща произвежда собствено вино. Обича да експериментира с различни аромати и затова прави вино от ревен, портокали или с вкус на грейпфрут и мента. Веднъж с Лилит опитахме от виното му от бъз и цариградско грозде. Беше ужасно противно и ме боля коремът след това. Кръстихме виното „Крудо“ 4 4 Crudo — остър, груб, жесток (от итал.). — Б.пр. , което мама намери за смешно, но не и татко. Той приема много насериозно винопроизводството си.

След като се уверих, че всички са заети, напълних чайника, включих го, намерих фенера на задната веранда и се измъкнах навън в градината. Беше много студено и въздухът миришеше на влага и мокра дървесина. Сърцето ми биеше лудо при мисълта, че някой може да дойде и да ме види, затова бързо се втурнах към навеса. Щом стигнах там, осветих с фенера мястото до задната стена, павирано с каменни плочки. Една от тях бе подвижна, напипах я и след като я отместих, се присегнах под навеса, където имаше малък процеп. Започнах да копая с ръце и изрових малко рохкава пръст, преместих две тухли, които бях сложила като маркер, и продължих да копая още малко. Отне ми само няколко минути, тъй като не бях заровила кутията прекалено надълбоко.