Кати Хопкинс - Двойна беля

— На Лилит — рекох и посочих нейните данни на листа.

Мери изчисти своята карта от екрана и въведе данните на сестра ми. Картата й изникна след секунди.

— Еха! — възкликнах. — Бърза работа — впечатлена съм. И кой е изгряващият й знак?

Мери заби поглед в екрана, след което премина на следващата страница.

— Овен — заяви накрая.

— Какво означава това?

— Ами Овенът е първият знак в зодиака, така че…

— Типично за Лилит — прекъснах я. — Все трябва да е първа във всичко.

— Точно така. Овните обичат да са водачи, да са първи във всичко, а пък Луната й… — Тя обходи с поглед екрана. — … е в Рак.

— Да видим сега дали и аз съм с изгряващ знак Овен и Луна в Рак.

Мери отново изчисти екрана и въведе моите данни. След като се показа друга карта, тя прочете написаното и плесна с ръце.

— Виждаш ли? Ето го — изгряващ знак Телец. Знаех си! Знаех, че ще са различни.

— Луната същата ли е?

— Луната е същата — в Рак. Това вероятно означава, че за вас домът е важен и имате нужда от сигурност.

— А какво е типично за изгряващ знак Телец?

— Ами, първо, това е доста по-различна зодия от Овена. Овенът е огнен знак, а Телецът — земен… ето, прочети, обяснено е.

Приведох се напред, за да прочета какво пише.

„Асцендент Телец. Спокойни и преднамерени, мразите да постъпвате прибързано. Много сте практични и всяко ваше усилие трябва да има значение, иначе не бихте си мръднали пръста. Търпеливи, упорити и непоколебими, но много инати — мразите да ви пришпорват за каквото и да било. Външно изглеждате уверени, но потискате вътрешните си емоции. Излъчвате земна топлина, чар и доброжелателство, с които привличате хората към себе си. Обичате удобствата и цените добрите и красивите неща в живота. Може да си угаждате прекалено и на моменти да сте мързеливи и да е трудно да ви мотивират. По природа не сте инициативни и понякога е нужно да ви дадат стимул, за да се раздвижите“.

Докато четях, компютърът започна да вибрира.

Мери се притесни.

— О, боже, дано не изгърми.

А той започна да се тресе още повече. Изведнъж проехтя силен звук от тромпет. Мери направо подскочи на стола си.

— Леле майко!

Момичето до нас ни погледна кръвнишки и пак посочи знака за пазене на тишина, а бумтенето от тромпета се извиси до максимум.

— Нали изключих звука! — учуди се Мери и пак натисна бутона БЕЗ ЗВУК, но въпреки това компютърът не млъкна. — Не разбирам!

Изведнъж екранът се обля в цветове — червено, оранжево и жълто — и изскочи прозорче, на което пишеше: „Честито! Ти си Момичето на зодиака този месец!“.

— Божичко! — възкликна Мери. — Това е някоя от ония изскачащи реклами. — Тя започна неистово да натиска бутоните на клавиатурата. — След миг ще ги изчистя.

— Не спирай. Това не е шега, Момиииче на зодиакааа — разнесе се дълбок глас от компютъра.

Момичето на съседната маса се мусеше и пуфтеше неодобрително. Мери я погледна.

— Правя каквото мога.

Ева Палумбо, това е твоят месец — обяви един новопоявил се прозорец, а след миг се чу нещо като госпъл хор, който запя: „Момиче на зодиака, ти си звезда! Един месец с нас бъди и ще станеш тази, тази, тази, ТАЗИИИИИИ, която наистина СИИИИ“.

Още няколко души в библиотеката бяха забелязали суматохата покрай нас и ни загледаха. Дори госпожа Андрюс вдигна поглед от мястото си зад бюрото. Мери натисна бутона за изключване и екранът почерня. Шумът спря.

— Уф! — въздъхна с облекчение, щом в библиотеката отново се възцари тишина.

Станахме и бързичко се изнизахме навън.

— Какво беше всичко това? — попитах, щом се озовахме в коридора.

Мери сви рамене и се изкикоти.

— Не знам, никога преди не е пощурявал така, а съм го правила хиляди пъти за почти всичките ми познати.

— Сигурно е някаква реклама. Нали знаеш, от рода — вие сте стотният човек, влязъл в сайта — или нещо такова.

— Да, сигурно.

— Да — повтори Мери. — Но може да си спечелила нещо.

— Мислиш ли? — Никога не бях печелила нищо през целия си живот. Все Лилит обираше лаврите — но не тя беше Момичето на зодиака. Дали пък за пръв път в живота си аз, Ева Палумбо, не бях спечелила нещо? Дори да беше нещо незначително, какво от това — щеше да е първото.

— Заслужава си да пробваш пак — отбеляза Мери. — Нали имаш компютър у вас?

Кимнах.

— Да, имаме един за двете ни с Лилит.

— Тогава пак влез в сайта по-късно.

— Така и ще сторя — заявих.

Нямах търпение.