Кати Хопкинс - Двойна беля

Погледът на Лилит блуждаеше замечтано.

— Не мога да повярвам, че е дошъл у нас. Нямам търпение да разкажа на всички в училище. А ти?

— Ъъъргх… — беше всичко, което успях да изрека. Бях вцепенена. Дори ужасена. — Но… той е мъжът, когото видях на гробището. Кълна се. И тъкмо той е оставил телефона. Пи Джей. Това беше името от картичката, помниш ли ?

— Върховно! — възкликна Лилит. — Значи трябва да го попитам дали може и на мен да подари такъв.

— Недей. Ще ти дам моя — наистина, моля те.

— Защо? Не го ли искаш?

— Аз… аз… — Още не ми се щеше да си признавам колко съм уплашена, но изведнъж ме осени гениална идея — начин хем да се измъкна, хем всички да са доволни. Избутах я в антрето. — Слушай, какво ще кажеш да се разменим? Ще се престориш на мен и ще си Момичето на зодиака. Аз не искам. И без това ти повече си падаш по Преобразителя.

Видях, че идеята й хареса. Бяхме се разменяли милиони пъти, когато ни изнасяше, тъй като повечето хора не ни различаваха. Още като малки разбрахме, че това е едно от преимуществата на близнаците.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Напълно. По-късно може да се разменим за нещо друго, което ти не искаш. Съгласна?

Лилит изглеждаше доволна.

— Да. Супер.

Върнахме се в кухнята, където Нона бе запознала Пи Джей с мама, татко и Адам, и забелязах, че въпреки първоначалната им съпротива, сега май непознатият ги бе спечелил на своя страна. Пи Джей беше умен и явно ги омайваше с приказките си за обзавеждането през различните епохи и за значението на стиловете за всяка цивилизация. Говореше напълно на техния език, а те го зяпаха, сякаш им бе направил магия.

След половин час дори баща ми започна да говори за мека мебел. Не повярвах на ушите си! Татко по принцип не се вълнуваше от дивани и възглавнички. И двамата с мама и брат ми ходеха след Пи Джей и асистентите му като тайфа запалянковци и слушаха лирическите му отклонения за бои с имена като „вулканично червено“ и „урбанистично синьо“. А татко и Адам нито веднъж не се изсмяха пренебрежително. От време на време Пи Джей ми мяташе по някой поглед, но аз бързо извръщах глава встрани. Мен нямаше да успее да хипнотизира. Един от нас трябваше да остане нормален, в случай че превърнеше цялото ми семейство в зомбита и после се върнеше, за да изпие кръвта ни.

Когато се качихме горе, Наталка и Олександър продължиха с измерванията си, а Пи Джей, Лилит и аз отидохме в стаята на Лилит, където тя му разказа за всичките си планове да превърне своята и моята стая в проява на готик фантазията си. Забелязах, че Пи Джей на няколко пъти поглежда към мен, но аз се обръщах към прозореца. Не го гледай в очите — повтарях си по време на огледа на останалите стаи на горния етаж. — Не го гледай в очите .

— Котката ли ти изяде езика? — попита Адам, след като бяхме свършили с обиколката и се бяхме върнали долу, а аз не бях обелила и дума.

— Не, котката не ми е изяла езика, защото, ако не си забелязал, нямаме котка — сопнах се сърдито и очаквах мама и татко да ме смъмрят заради държанието ми. Но те не го направиха. И двамата се засмяха, сякаш бях казала нещо смешно. Беше наистина странно.

Пи Джей поговори малко с асистентите си, после ги изпрати за материали. Когато те си тръгнаха, той се обърна към мен:

— Добре, нека върнем пак горе и огледа ваши стаи с Лилит, защото не е сигурен какво искат двете . — Той ме погледна многозначително, щом каза „двете“.

Лилит веднага тръгна по коридора и се обърна да види дали я следваме.

— След теб — рече Пи Джей.

— Благодаря — отвърнах и затрополих по стълбите. Щом стигнахме стаите си, сестра ми пак започна да разправя готик плановете си, а Пи Джей даде вид, че ги приема. Всъщност и той подхвърли няколко доста добри идеи.

След малко се обърна към мен:

— А ти, Ева, ти какво желае?

— Аз… не съм… ъъъ… — измънках.

Пи Джей се обърна към Лилит:

— Лилит, моли теб за чаша вода. Ще може донесе?

Лилит ме погледна и повдигна вежди.

— Аз съм Ева, не Лилит — заяви тя.

— Аз съм Лилит — рекох и посочих сестра си. — Тя е Ева.

Пи Джей кимна.

— Добре тогава, Ева , може донесе чаша вода, моля?

Впих очи в Лилит и започнах да й изпращам съобщение по телепатичен път, което гласеше: Моля те, не ме оставяй насаме с него!

— Не бива страхува да остане сама с мен — обади се Пи Джей, сякаш прочел мислите ми. — Аз не хапе. — Той се изкикоти. — Хапе само когато лъже мен. Но вие не лъже, нали?

Лилит всеки момент щеше да излезе от стаята, затова трябваше да измисля нещо.