Кати Хопкинс - Двойна беля

Нона, както винаги, изглеждаше елегантна и стилна в спретнат, шит по поръчка костюм, изрязани обувки без връзки и червен шал, метнат върху раменете й, до които се спускаше гладката й сребристосива коса. Тя разпери ръце срещу нас. Нона е единственият човек, на когото Адам разрешава да го прегръща. Според Лилит брат ни се натискаше да стане любимият й внук с надеждата да наследи солидна част от парите й. А Нона е бъкана с пари. Семейството й е в хотелиерския бизнес в Италия и притежава верига от шестзвездни курорти по Амалфийското крайбрежие 5 5 Названието на северния бряг на Салернския залив в Южна Италия. — Б.пр. . Адам твърди, че когато „предаде богу дух“, ще остави голямо наследство. Не че за мен е от значение. Аз просто си я обичам. Тя е една от малцината, които могат да ни различат с Лилит дори когато не стоим една до друга (много хора могат да забележат разликата, когато сме заедно, но не и като ни видят поотделно), и освен това разбира от всичко, свързано с мода и дизайн.

— Хубавите ми дечица! — възкликна тя. — Ева, Лилит, още ли сте в черно? Направо ме отчайвате. Красиви момичета като вас трябва да носят цветни дрехи, а не да ходят облечени като за погребение. Адам, колко си пораснал! Всеки път те намирам все по-висок. — Нона спря и погледна към къщата. — Хм, значи е тази, така ли?

Ние кимнахме, застанахме зад нея и заедно се загледахме в новия си дом. Той представляваше бяла самостоятелна къща във викториански стил с четири спални, отдалечена от пътя зад малка предна ливада с храсти и дървета. Беше на два етажа, с големи еркерни прозорци и приятна веранда пред входната врата.

— Какво мислиш, Нона? — попитах.

Тя се обърна и ми намигна заговорнически.

— Мисля, че има потенциал. Тези стари къщи имат хубави четвъртити стаи и високи тавани. Смятам, че може да се направи много уютно с малко принос от точните хора.

— С Лилит ще си имаме собствени стаи — съобщих.

— И аз така чух — отвърна тя и се обърна да ме погледне с тъмнокафявите си очи, които никога не пропускаха нищо. — И как се чувстваш по въпроса?

Под проницателния й взор усетих, че се изчервявам, и се зачудих дали се досеща как наистина се чувствам.

— Ами добре, предполагам. Нали знаеш — ново място, нова страница.

Тя вдигна поглед към небето, което се бе заоблачило като пред заваляване, и стисна ръката ми.

— Браво на теб. Хайде сега да влизаме вътре, преди да е заваляло. Имам изненадващ подранил подарък за рождения ви ден, момичета, както и общ подарък по случай преместването. — После се изкикоти и пак ми смигна. — Не съм сигурна дали майка ви и татко ви ще го одобрят, но мисля, че ще го харесате!

Двамата с Адам я хванахме под ръка от двете страни и се запътихме по алеята.

— Здравейте, милички — извика Нона на мама и татко, които надзърнаха иззад микробуса и си размениха тревожни погледи. Посещенията на Нона винаги бяха свързани с някаква намеса в живота им. Нямах търпение. Обичах намесите й.

Щом влязохме, разведохме набързо Нона из сутерена, а после се качихме в спалните. Моята и на Лилит бяха в задната част с банята между тях. И двете бяха празни, понеже мебелите още не бяха качени, но представляваха светли, просторни стаи с дървени подове.

— Много хубаво — отбеляза Нона с одобрително кимване.

— Нали? Имаме куп планове — обади се Лилит. — Разглеждах разни готик сайтове в интернет и натрупах множество идеи и за двете ни.

Нона ме погледна.

— Сигурна съм, че и Ева има един куп собствени идеи, нали, ангелче?

— Аз… — започнах.

Лилит махна с ръка, сякаш искаше да ме отпрати.

— Да, обаче вкусът ни напълно съвпада.

— Наистина ли? — попита Нона и пак ме погледна.

Забих поглед в пода. Да й кажа ли истината? — зачудих се. — Да издам тайната си?

Но Лилит отговаряше вместо мен.

— Ние винаги вършим нещата заедно, Нона — заяви сестра ми. — И макар че ще имаме отделни стаи, ще бъде сякаш сме в голяма стая, само че разделена на две, ако ме разбираш. Аз ще влизам и излизам от нейната когато си поискам, а също и тя.

Усетих, че сега не му е времето за разкриване на тайни, затова поведох Нона обратно към стълбите и долу в кухнята. Навън вече се изливаше пороен дъжд, така че нямаше как да й покажа задния двор. Дори преносвачите си бяха взели почивка и се бяха подслонили навън под навеса до ливадата.

— Мамо, извинявай, че не можем да ти предложим нищо за пиене — обади се татко, щом влезе, понесъл един кашон, — обаче още разопаковаме, както виждаш.