Кати Хопкинс - Двойна беля

— Този… този… ми е подарък.

Татко се приближи и погледна телефона, който въпреки че все още звънеше, започна да затихва.

— От кого? — Той го взе от мама, преобърна го в ръката си и пак й го подаде. — Изглежда скъп. Кой ти го даде, Ева?

Не успях да измисля отговор толкова бързо и усетих, че почвам да се изчервявам. Лицето на мама помръкна.

— Нали не си го задигнала от някой по-малък ученик? Четох как тийнейджърите ограбвали телефоните си един от друг.

— Мамо! Как можа да си го помислиш ? Дори за секунда! — ядосах се аз. Бях ужасена, че може да й хрумне такова нещо.

Мама се ухили.

— Само се майтапя, скъпа. Няма нужда да си толкова сериозна.

— Разбира се, че не бихме си помислили такова нещо — добави татко. — Но може да си го купила от някого, който го е откраднал от другиго?

— Сигурно се шегувате! Сякаш не ме познавате! Собствената си дъщеря!

Мама и татко се разсмяха.

— Само те занасяме, Ева — осведоми ме татко. Хвърлих им най-кръвнишкия си поглед. Понякога имаха странно чувство за хумор.

— Но кажи все пак откъде го имаш — продължи той. — Нали не е паднал от небето?

Адам се изкикоти.

— Може и да е. Беше в тайната й кутия, скрита зад навеса в градината в старата ни къща.

— Каква тайна кутия? — попита баща ми.

Изгледах кръвнишки и Адам, но той само сви рамене, сякаш казваше: „Да не е лъжа?“. Аз се местих от крак на крак, трескаво претърсвайки съзнанието си за някакво обяснение.

Мама погледна от Адам към мен, после пак към Адам и пак към мен.

— Чакам да чуя истината.

— Подарък ми е от някой си Пи Джей. Получих го, защото съм Момичето на зодиака този месец. И го открих в тайната си тенекиена кутия, когато я изрових снощи.

— Тайна кутия? — попита мама.

Татко въздъхна и я погледна уморено. Тя стоеше и чакаше обяснение, но в този момент по улицата се зададе микробусът с багажа ни и взе да бибитка. Татко започна да маха като луд на шофьора, за да му покаже къде да паркира.

Мама все още ме гледаше.

— Двете с теб ще си поговорим по-късно, млада госпожице — заяви и ми върна телефона, след което отиде при татко, за да дадат наставления на преносвачите.

— Няма ли да се обадиш? — попита Адам.

Сведох поглед към телефона. Пак бе започнал да звъни още по-силно, щом мама ми го подаде.

— Да видим — отвърнах и натиснах копчето, което най-много приличаше на копче за приемане на обаждането. — Ало?

— Най-после — чух непознат глас от другата страна. — Разговаря с Ева Палумбо, да? — Не можех да разпозная що за акцент бе този. Звучеше като смесица от италиански и руски.

— Ами… да. Кой се обажда?

— Аз Пи Джей Власаова. Обаждам се каже, че е твой покровител този месец.

— Моля?

— Ти Момиче на зодиака, я ?

— А, това ли? Хм! Всички така казват.

— Ти Скорпион, я, я ?

— Я, я. Искам да кажа — да.

— Е, тогава аз е твой покровител. Плутон е управляваща планета на Скорпион, тъй че бъде твой покровител.

— Покровител? Управляваща планета… Но какво означава това?

— Означава, че ще получава помощ от мен и други планети в продължение на един месец, докато бъде Момиче на зодиака. Но най-вече от мен, понеже аз управлява Скорпион.

— От теб и другите планети? — попитах и се намръщих на Адам, който слушаше разговора.

— Да. Всички дошли тук в човешки облик. Това не чак такава тайна.

— Кой се обажда? — попита Адам.

Закрих телефона с ръка и прошепнах:

— Някакъв тип Пи Джей. Май е смахнат.

Но Адам не ми обърна внимание. Наблюдаваше приближаването на една кола по пътя. Черен мерцедес с тъмни стъкла, карана от шофьор.

— Какво случва там? — попита гласът от другия край на телефона.

— Току-що пристигна баба. Ъъъ… трябва да вървя. Местим се в нова къща — обясних. Исках да го разкарам. Отчасти защото не го познавах, а и защото исках да ида да посрещна Нона. Нона на италиански означава „баба“.

— Я, я , тръгвай. Много скоро срещнем с теб — каза Пи Джей. — Отивай каже здрасти-здрасти на баба.

— Я, я . Чаооо — изтърсих и прекъснах разговора. Отидох при Адам и Лилит, които махаха към колата от тротоара.

Колата на Нона забави ход и шофьорът паркира пред микробуса. След малко тя излезе и ни лъхна неизменният й парфюм, ухаещ на портокалов цвят. Наричаше се „Загара Ди Сисили“. Разпознавам го, защото веднъж за Коледа тя подари едно шишенце на мама. Мама никога не го използва, но аз обичам да се пръскам с него при специални случаи, тъй като той ме кара да се чувствам пораснала и модерна.