Кати Хопкинс - Двойна беля

— Добре, мисля, че не лъжеш. Но Адам твърди, че там няма никого, и според мен той също казва истината. А и нали знаеш как човек започва да си въобразява разни неща, когато е уморен. Мисля, че просто си уморена. Късно е и…

Чашата преля. Исках да се махна от това гробище възможно най-бързо.

— Добре де. — Забутах Лилит към пролуката в храстите. — Добре, може и така да е. Да речем, че не мога да измисля свястна страшна история тази вечер, не мога и астрологията да обясня, но има и още нещо, което не мога да обясня. Истинска мистерия! — Сниших гласа си до загадъчен шепот. — И тя се намира вкъщи под леглото ми точно в тази минута!

— Какво е? Стар чорап и миризлива маратонка? — предположи Адам. — Това не е никаква мистерия.

— Не точно. Аз… — Поколебах се за момент, чудейки се как щях да обясня тенекиената кутия с тайните ми неща вътре и мястото, където я бях крила години наред. После осъзнах, че няма значение дали ще научат за скривалището ми, защото се местехме и то вече беше непотребно. А ако се качах в стаята си достатъчно бързо, можех да извадя и да скрия тайните листове под дюшека и да им покажа само мистериозните пакети.

— И какво има под леглото ти тогава? — попита Лилит. — Труп?

— Разбира се, че не. Никога не съм ви казвала, но имаше едно местенце в градината, където си криех разни неща. В една стара тенекиена кутия…

Лилит изглеждаше изненадана.

— Имала си скривалище и не си ми казала?

— Нали не мислиш, че знаеш всичко за живота ми?

Тя се намуси.

— Явно не. И какво си държеше там?

— О, нищо важно. Разни неща от детските си години, като стари камъчета или миди, които събирахме по време на ваканциите си, такива неща.

— Но защо не ми каза? — недоумяваше сестра ми.

— Не знам. Просто исках… не знам точно. Както и да е, не бях слагала вътре нищо от много отдавна — излъгах. — Но отидох да я изровя, защото кутията е хубава. Получих я веднъж за Коледа с шоколадови бонбони вътре. И ти получи същата, Лилит, само че зелена, а моята беше червена. Мисля, че ти си изхвърли твоята.

Адам взе да губи търпение.

— Е, и какво? Изровила си я и си намерила вътре мухлясали бонбони и умрял плъх?

— Не. Изрових я и вътре имаше два пакета.

— Които ти си оставила там? — подсказа Лилит.

— Не. Които не съм оставяла вътре.

Това привлече вниманието им.

— Не е възможно. Измисляш си — каза Адам.

— Не, истината ви казвам.

— И какво имаше в пакетите? — попита той.

— Още не знам.

— Защо не ги отвори?

— Ами, ъъъ… — Поколебах се отново, понеже не ми се щеше да им разкривам цялата истина, а част от мен вече съжаляваше, задето изобщо си бях отворила устата, но отчаяно исках да ги разкарам от гробището. — Мама точно тогава влезе в стаята и не исках да ги види.

— Най-вероятно тя ги е сложила — предположи Адам, а Лилит кимна в съгласие.

— Не, не мисля, че е тя. Тя не знаеше за скривалището. А и пакетите бяха опаковани в тъмночервена хартия. Опаковани много хубаво при това, а знаем, че мама хич не я бива в опаковките. Тя просто натъпква всичко в пакетите и слага малко тиксо отгоре.

Лилит кимна.

— Вярно е. А как изглеждаха?

— Като опаковани в някой магазин. Много хубаво… но по-интересното е, че върху единия имаше етикет, на който пишеше: „За Момичето на зодиака“.

Адам избухна в смях и запляска бавно с ръце.

— О, добър опит, Ева. Не беше много страшно, но си го биваше.

— Не ви лъжа.

— Добре — продължи брат ми. — Кога за последно си слагала нещо в безценната си кутийка, момиченце на зодиака?

— Беше отдавна — излъгах. Всъщност беше преди около две седмици, но нямах намерение да им казвам, освен ако не намереха листовете ми.

— Има само един начин да разберем дали казва истината — заяви Лилит.

— Май да — рече Адам. — Да отидем да проверим.

Най-после тръгнаха по посока на пролуката в иглолистните храсти.

— Сбогом, гробище — провикна се Адам.

— Шшшт! — обадих се аз. — Ще събудиш мама и татко.

— Както и мъртвите — добави Лилит през смях. — Но не мислите ли, че трябва да извършим ритуала със свещта и всичко останало? Както си му е редът?

— Не. Да се прибираме сега и ъъъ… да се върнем през някоя специална вечер — като вечерта на Хелоуин например. Пада се в края на месеца, така че не е много далеч.

— Май стана късно — размисли Лилит, — а сутринта трябва да ставаме рано.

— Сбогом, призраци и таласъми, сбогом на всички, които почивате там — изтърси Адам с висок шепот.

— Дано изтерзаните ви души намерят покой — добави Лилит, а аз я задърпах напред.