Кати Хопкинс - Двойна беля

— Матео, за подстригване си — забеляза Нона. После извади една плоска бутилчица от джоба си и я вдигна нагоре. — Пиенето не е проблем. Познаваш ме — винаги идвам подготвена.

— Всъщност, може би щеше да е по-добре да бе дошла по друго време — продължи татко. — Днес сме ужасно заети, а не искаме да се чувстваш пренебрегната.

— О, няма такава опасност — успокои го Нона. — И не се безпокой, няма да ви се пречкам, нито ще остана дълго. Дойдох само да ви поднеса подаръка си по случай преместването.

Мама влезе след татко.

— Колко щедро от твоя страна. Нямаше нужда да си правиш труда — включи се тя.

— О, напротив. Обичам да ви правя подаръци. Този път много мислих какво да избера, както и за рождения ден на момичетата на двайсет и шести, и смятам, че съм се справила идеално. Знам какви сте със сина ми, когато стане въпрос за обзавеждане — нямате време, все сте заети с книгите си и работата… — Тя направи ефектна пауза и можех да усетя безпокойството, което се надигаше у мама и татко. — Така че се спрях на нещо, което ще ви спести време и пари.

Татко все още изглеждаше на нокти.

— Наистина, мамо, не биваше. А и… — Той извърна поглед към дъжда, който се лееше, сякаш се опитваше да спечели състезанието за най-пороен дъжд на всички времена. — … трябва да продължим с нанасянето.

— Винаги си толкова нетърпелив! Няма да отнеме много време — заяви Нона и погледна часовника си. — Всъщност той трябва да е тук всеки миг.

— Той ли? Кой? — попита мама.

Нона пусна широка усмивка.

— Подаръкът ви. Преобразителя.

Лилит изглеждаше пред припадане.

— Да не би да говориш за Преобразителя от телевизионното предаване?

— Какво предаване? — пак попита мама. Двамата с татко никога не гледаха телевизия, с изключение на разни странни документални поредици на историческа тема, които ни отегчаваха до смърт.

— Той е гост водещ на едно дизайнерско шоу — обясни сестра ми.

— Същият — потвърди Нона. — Използвахме го за всичките ни хотели в Италия, никой не може да се мери с неговия декораторски усет. Разбира се, това беше далеч преди да изгрее звездата му по телевизията.

Татко изглеждаше напълно объркан.

— За какво сте го използвали? Какъв усет?

— Става въпрос за интериорен дизайн — намеси се Лилит. — Той е най-добрият.

— Най-добрият. Но кой точно е този човек? — не спираше с въпросите татко. — Преобразител ми звучи малко странно за нечие име. По-скоро ми прилича на название на електрически уред.

— Преобразителя е прозвище, с което участва в предаването по телевизията. Истинското му име е Пи Джей Власаова.

Сега беше мой ред да припадна, но не от радост, а от изненада.

— Пи Джей ли каза? — Въпросът ми бе заглушен от пронизителния звънец на входната врата.

— Това трябва да е той — обяви Нона. — Обича да оглежда дадения имот, докато е празен, преди хората да са го напъпили с лошия си вкус, тоест с мебелите си.

Лицето на татко се зачерви, а мама изглеждаше на ръба на избухването.

— Е, идете да го поканите вътре — нареди Нона. — Наела съм го за един месец. Ще направи каквото поискате, а аз ще уредя сметките. Нека най-после момичетата да получат стаите на мечтите си, като се има предвид в какво мрачно подобие на стая живееха преди.

Двете с Лилит се втурнахме към входната врата. В мига, в който я отворихме, просветна една светкавица, която освети верандата и него — Преобразителя. Висок, тъмен, облечен в черно наметало, изглеждащ досущ като готик принц. В същия момент изтрещя гръмотевица.

— Еха! Впечатляващо — възкликна Лилит.

Преобразителя направи нисък поклон.

— Пи Джей Власаова на ваши услуги — съобщи той.

След секунди от сенките изникнаха още две тъмни фигури и застанаха зад Пи Джей. Неговите странни на вид асистенти — блондинката с големи черни очила и здравенякът с бръснатата глава — изглеждаха повече като телохранители, отколкото като интериорни дизайнери.

— Мои асистенти — Наталка и Олександър — представи ги Пи Джей.

Двамата се поклониха по съвършено същия начин, по който го бе направил Пи Джей преди малко. Не можех да си поема дъх. Непознатият имаше същия глас и същото име като на мъжа, с когото разговарях по телефона по-рано. А и приличаше на човека, когото бях видяла да ни наблюдава предишната нощ на гробището. Сигурна бях. Сърцето ми се сви от страх, щом той погледна към мен и се усмихна.

— Той е Пи Джей — прошепнах на Лилит, щом Преобразителя влезе в кухнята да се представи на мама и татко, а Наталка и Олександър се заловиха за работа в хола с бележници и рулетки в ръце.