Кати Хопкинс - Двойна беля

Докато го слушах, изпитах най-странното чувство — сякаш той бе разбрал и най-тайните ми мисли, разгадавайки всичките ми действия и маски, и бе стигнал до истинската ми същност. Беше прав. Направо си умирах от страх.

— Всичко наред. А сега…

Лилит се върна, щурмувала стълбите с водата на Пи Джей в ръка.

— Хей — каза тя. — Хрумна ми най-гениалната идея. Нали се сещате, че не можех да реша дали искам всички стени да са черни или само таванът? Е, понеже имаме две стаи, моята и на Ева… искам да кажа на Лилит, какво ще кажете за това — едната стая ще е спалнята ни, а другата ще ни е нещо като дневна, където ще се мотаем и ще пишем домашните си, и по този начин ще може да ги обзаведем по два различни готик начина. — Тя премести доволен поглед от мен към Пи Джей.

— Той знае, Лилит — рекох.

Тя ме погледна кисело и ме изрита по пищяла.

— Не, не, аз съм Ева — прошепна.

Поклатих глава.

— Той знае .

Лилит се засрами и ме погледна обвинително.

— Ти ли му каза?

— Няма нужда казва мене нищо. Знае тайни — намеси се Пи Джей. — Знае много тайни, дето хора крият. — Той я изгледа продължително и, заклевам се, тя се изчерви и сведе очи към пода. Никога преди не бях я виждала да се изчервява и се зачудих — дали и тя криеше тайни, за които не подозирах? Пи Джей пак се обърна към мен: — И тъй, Момиче на зодиак, какво мисли за тази идея на твоя сестра? Да спи двете в една стая и да живее в друга?

В главата ми шеметно запрепускаха мисли. Ако продължим да спим в една стая, тогава няма да съм сама и да ме е страх толкова от тъмното — би било чудесно. Може и кошмарите ми да спрат. Обаче пък ще се наложи да живея в стая, направена по вкуса на Лилит, а това значи тъмни цветове и странни плакати с гарвани и капещи кървища, от които ми е писнало. А най-вероятно именно те ми причиняват кошмари. Така ми се иска да направя стаята си според моите разбирания. По начина, по който го планирам от седмици.

— Аз…

— Откъде знаеш тайните на хората? — прекъсна мислите ми Лилит.

Пи Джей се потупа по носа. Реших, че е време и тя да разбере що за перко е тоя, макар Нона да го бе довела у нас.

— Твърди, че не просто е Преобразителя — обясних. — Само работи като такъв. В действителност е планетата Плутон. Всъщност всички планети били тук в човешки облик. — Очаквах Лилит да падне от смях, като чуе това, а после да каже на Пи Джей да си хване пътя за астероида или планетата, от която е изпаднал. Но тя не стори нищо подобно. Лицето й премина през спектър от емоции: на шок, недоверие, доволство, после съмнение, след това объркване и накрая учудване.

— Супер — каза накрая.

Пи Джей се усмихна.

— Благодаря.

— Лилит, да не би някой да е сварил мозъка ти? — попитах.

— Никой не сварил неин мозък. Неин изгряващ знак Овен. Тя по-импулсивна от теб. Спонтанна. Знак Телец прави тебе инат. Мисли, че трябва изпрати тук и други хора планети. Някои, които повече ти харесва. Да види какво има в твой хороскоп. Предстои среща с Луна. Да, това може помогне. И Венера има добър аспект. Ще помисли, но при вас дойдат и други планети. Я, я .

Обзе ме панически страх, от който сърцето ми заби в лудешки ритъм. Още страхове… това беше последното, което исках.

Лилит открехна вратата на стаята ми и промуши глава.

— Лека нощ, Ева — каза.

— Лека — отвърнах.

— Вълнуващо е, нали?

— Да — кимнах.

Лилит затвори вратата, а аз легнах и се загледах в тавана на новата си стая. Тъкмо от този момент се бях ужасявала през изминалите седмици. Къщата беше тиха. Преносвачите, Нона и Пи Джей си бяха тръгнали и цялата суматоха по пренасянето на багажа бе престанала преди часове. За вечеря си поръчахме пица и мама и татко разопаковаха всичко, което успяха, за да ни настанят за през нощта. Беше странно да се намирам в тази непозната стая, миришеща на прясна боя и лак за мебели. Мама и татко вече бяха минали да ми пожелаят лека нощ, преди да се приберат в спалнята си в предната част на къщата. Дори Адам се бе отбил да провери къде съм решила да бъде леглото ми (до прозореца от дясната страна). Стаята все още изглеждаше малко гола, но поне мама бе окачила завеси и бе извадила завивки. И въпреки че повечето от нещата ми бяха още в кашони, всичко беше разпределено в правилните стаи, готово да бъде разопаковано през остатъка от междусрочната ваканция.

— Гаси лампите, Ева — чух мама да се провиква.

— След малко — извиках в отговор. — Само довършвам нещо.