Кати Хопкинс - Двойна беля

След секунда се обади мъжки глас:

— Кой е? — попита. Звучеше доста сърдито.

— Ъъъ… Ева Палумбо.

— А, ти ли? Така. Момичето на зодиака, ако не греша, вероятно поредната досадница — като всички останали момичета на зодиака.

— Пи Джей ми даде този телефон. Той каза, че всички вие ще ми помагате и номерът ти беше вътре…

— Знаеш ли кое време е, млада госпожице?

— Единайсет и половина.

— Точно. Бях заспал дълбоко и те съветвам да сториш същото.

— Не мога да заспя.

— Няма нищо невъзможно.

— Е, аз пък не мога.

— Не думай! Опита ли да броиш овце?

— Да, стигнала съм до двеста.

— Аха. Класически случай на безсъние. Добре, върни се в леглото и ще ти изнеса една лекция по въпроса.

— Лекция?

— Чу ме.

— Доктор Кронос, истински доктор ли си?

— Да.

— По медицина, болести и такива работи?

— Със сигурност не! Учител съм. Пъхна ли се в леглото?

Тонът му беше заповеднически, затова направих както ми каза.

— Да.

— Тогава ще започвам. Безсънието е оплакване, свързано с недостатъчен или некачествен сън заради: А) трудност да се заспи, Б) често събуждане през нощта със затруднено заспиване след това, В) събуждане твърде рано сутрин и/или непълноценен сън…

Колко досадно — прозях се аз. Той продължи да говори с равен глас и почувствах, че докато го слушам, се унасям.

— Милиони хора имат периоди, в които изпитват проблеми със съня, а около един на шестима страдат от хронично безсъние. Безсънието може да се характеризира от гледна точка на продължителност и утежненост. Временното безсъние…

Той продължаваше да бърбори монотонно, но не исках да го прекъсвам. Затворих очи и се отпуснах на възглавницата.

— … може да трае от една нощ до няколко седмици и обикновено се причинява от събития, които променят обичайните навици на сън, например при пътуване. Краткотрайното безсъние е с продължителност около две-три седмици и обикновено е свързано с емоционални фактори като безпокойство, тревога или стрес. Ева, Ева. Там ли си? Не те чувам.

Хърррррррррррррррррррррррр.

— Взех ти специален подарък по случай преместването — съобщи ми Лилит на следващия ден, след като бяхме приключили с по-голямата част от разопаковането и си почивахме със сок и бисквитки в моята стая. Тя ми подаде завит на руло плакат, вързан с алена панделка. — Купих го от магазина за плакати долу до пазара и знам, че много ще го харесаш. Всъщност замалко да го запазя за себе си, толкова е готин, но исках да ти подаря нещо наистина специално заради новия ни дом.

Отвързах панделката, развих плаката и зяпнах от удивление. Представляваше скелет, разположен на фона на огромно червено сърце, от което се стичаше кръв, а на заден план беше изобразено нощно небе, предвещаващо буря. Скелетът държеше коса като зловещ жътвар. Направо да ти настръхнат косите. Мразех го.

— Уха! Н-не знам какво да кажа — заекнах аз.

— Разбирам те. Нали е изумително драматичен? — попита Лилит.

— Ъъъ… имаш право — измънках.

Мери надникна през рамото ми и избухна в смях.

— Гадост! Ама вие двете сте доста смахнати — рече. — Не бих искала това нещо да ме гледа от стената, докато спя.

Думите й ме поразиха. Толкова прости и искрени. Просто ги каза, без да й пука какво ще си помислят другите. Беше дошла да ни помогне с разопаковането и Лилит й бе разправила за случилото се предния ден с Пи Джей, но аз копнеех да остана с нея насаме, за да й разкажа собствената си версия.

— Предполагам, че предпочиташ снимчици на пухкави котенца с панделки на шията? — подразни я Лилит.

— Да, определено. За разлика от мен, ти явно би предпочела котенцата да са с глави на гарвани или нещо друго откачено — не й остана длъжна Мери.

Искаше ми се и аз да мога да измислям такива отговори. Да не ми пука чак толкова от това, че Адам и Лилит ще се ужасят, ако разберат какво в действителност искам да имам по стените си.

Лилит бръкна в една чанта, която бе донесла в стаята ми.

— Гледай! Изненада! Ходих до „Домашни потреби“ и купих някои мостри на бои. — Сякаш за миг тя бе развъртяла капачките на няколко и започна да маца стената ми с резки от черна боя.

— Тази се казва среднощно черно — осведоми ни тя, след което мацна още една резка с четката. — А това е черно перфект. Как смяташ?

Мери се опули.

— И двете ми изглеждат еднакви. Черни.

— А, не — възрази Лилит. — Има разлика в нюансите. Ще видиш, като изсъхнат. Оттатък имам и други. Ще ида да ги донеса. — Тя остави мострите и излезе от стаята.