Кати Хопкинс - Двойна беля

Чух отдалечаването на стъпките й и шума от затварянето на врата. Поех си дълбоко въздух и изгасих лампата. Беше толкова тъмно. В предишната ни стая светлината от уличните лампи се процеждаше през завесите, но тъй като тази стая гледаше към градината, беше тъмно като в рог. Пресегнах се да напипам ключа за нощната лампа до леглото ми. Не можах да го намеря в продължение на няколко секунди и усетих, че се напрягам, тъй като въображението ми препусна с бясна скорост. Има някого в стаята и е преместил лампата. В капан съм. Всеки миг нечия ръка ще сграбчи моята в тъмното . Устата ми пресъхна, гърдите ми се стегнаха, а сърцето ми задумка. Да се изправя срещу страховете си? Разправяй ги на баба ми, Пи Джей — помислих си.

Точно тогава намерих ключа, натиснах го и стаята се изпълни със светлина.

Нямаше никого.

Глупачка. Разбира се, че няма никого — ядосах се на себе си. Но не ми стискаше да изгася пак. Най-добре да се увериш, че наистина няма никого — обади се един глас от дъното на съзнанието ми. — Провери в гардероба и зад завесите.

Трябваше да го направя. Сякаш нещо ме принуждаваше и нямаше начин да се успокоя, ако не го сторех.

Станах, отидох до завесите и погледнах зад тях. После отворих гардероба и надникнах вътре. След това коленичих и проверих под леглото.

Нищо.

Очевидно няма никого, идиотке — рекох си. Върнах се в леглото, изгасих лампата и преметнах пухената завивка над главата си. Ако имаше някого, а аз не го виждах, значи и мен не можеха да видят. Докато лежах, усещах блъскането на сърцето в гърдите си, както и учестеното си дишане. Като дишам толкова шумно, няма да чуя, ако се появи някой — помислих си и задържах дъха си няколко секунди. Дочух кучешки лай, може би от съседната улица. Премина някаква кола. Изскърца стълба. Трябваше да издишам. Стълба ли изскърца? Или дъска на пода? Предполага се, че всички спят. Кой е там? Кой е на стълбите? Стъпките станаха по-доловими, приближаваха в моята посока. Чух вратата на банята да се отваря и затваря. Уф! Вероятно Адам . След малко чух водата от казанчето на тоалетната. Поне има хора в къщата. Би било ужасно, ако бях съвсем сама . Обърнах се на другата страна.

Успокой се вече, Ева — казах си. — Успокой се, брой овце. Една, две … Представих си овце, прескачащи ограда. След известно време все още броях. Сто деветдесет и девет, двеста. О, няма смисъл . Не можех да заспя. Беше ужасно да лежа, чувствайки, че целият свят спи блажено, с изключение на мен в странната ми стая. Бях напълно будна, а стомахът ми бе свит на топка. Нямаше начин да заспя. Може да почета малко — реших. Включих нощната лампа и погледнах кашоните в другия ъгъл на стаята. Не помнех в кой от тях са книгите ми.

Станах и намерих раницата си. Вътре беше тайната ми кутия, както и зодиакалният ми телефон. Разгледах го за пореден път. Беше много стилен. Включих го и взех да си играя с копчетата. Изглеждаше лесен за използване. Може би щях да го занеса в училище и да го покажа на Мери. Всъщност можех още сега да въведа номера й. А утре щях да я поканя на гости с преспиване. Да, това щеше да е страхотно. Ако дойдеше, поне една вечер нямаше да съм сама и уплашена. Отидох на списъка с контакти и се канех да въведа номера й, когато забелязах, че там вече имаше десет номера. Странна работа — учудих се и прегледах списъка.

Там пишеше:

Джо: Юпитер;

Пи Джей: Плутон;

Херми: Меркурий;

Доктор Кронос: Сатурн;

Сони (господин О): Слънцето;

Селена Луна: Луната;

Капитан Джон Дори: Нептун;

Ури: Уран;

Неса: Венера;

Марио: Марс;

Другите планети, за които спомена Пи Джей — сетих се аз. — Но не е възможно наистина да са планети. Това е откачено. Сигурно е нещо, свързано със значенията на имената им, както Ева означава втората жена, а Лилит — първата. Това трябва да е. Херми сигурно означава Меркурий, и така нататък . В средата на екрана се мъдреше малък плик, който показваше, че имам съобщение. Натиснах бутона ПРОЧЕТИ и съобщението се показа:

През този месец скритите ти страхове ще излязат на повърхността. Време е да се изправиш пред тях. Ако имаш нужда от помощ, обади се на някой от посочените номера. Всички сме тук, за да помогнем. Всички сме твои приятели.

О, така ли? В такъв случай да видим дали някой от вас ще ми помогне да заспя . Прегледах списъка и реших да не се обаждам на Пи Джей. Хм… Доктор Кронос. Е, ако някой разбира от безсъние, би трябвало да е доктор . Натиснах бутона за избиране номера на доктор Кронос.