Дейвид Фарланд - Даровете всечовешки

— Ами останалите, които искаме да се биете за нас? — попита един по-стар човек. — Аз семейство нямам. Твърде стар съм, за да размахвам боен чук. Но можете да ми вземете ума. Още е остър като бръснач. Ще се бия с вас както мога.

Габорн огледа тълпата. Това беше единственият човек, от когото можеше с желание да вземе дарове, човек, който разбираше, че са във война и че в такова тежко време да отдаде себе си е сериозна и необходима жертва. Сега Габорн не искаше никакви дарове, мислеше да почака преди да ги вземе до пролетта или в някой още по-далечен бъдещ ден. Но пък знаеше, че Радж Атън все още не е далече и все още би могъл да изпрати убийци. Тези хора имаха нужда от владетел, а Габорн се нуждаеше от тяхната помощ.

— Кои от вас изпитват същото като този човек? — попита той.

Петдесетимата мъже и жени извикаха като един:

— Аз!

Същия ден Габорн и Йоме тръгнаха с петстотин лордове и рицари към замък Силвареста, яхнали подсилени коне. При всяко село и градче забавяха, за да могат херолдите да възвестят появата им: Земния крал, Габорн Вал Ордън, и неговата бъдеща невяста, Йоме Силвареста. Междувременно вестта за възшествието на Земен крал беше огласена по всички пътища в Хиърдън и се разнасяше освен това и в съседните държави, Флийдс и Южен Кроудън.

А пред краля и кралицата яздеше чародеят Бинесман, с дъбова клонка в ръка.

Във всяко селце децата зяпваха с възхита и се ухилваха на Габорн, младия крал. Дървените статуи и ликове на Земния крал красяха всички врати и прозорци на всяка къща, а лицата на децата грееха от радост, защото този ден бележеше не само поражението на Радж Атън. Това беше първият ден на Хостенфест и най-после, след 1629 години, по земята стъпваше нов Земен крал, който можеше да благослови своя народ като древния крал.

А докато децата поздравяваха Габорн с възторг и радост, по-възрастните по-скоро му махаха с насълзени лица. Защото някои от тях разбираха каква лоша поличба е това, че Земен крал отново върви по земята. Чакаха ги трудни времена, по-трудни от всичко, което бяха преживели досега.

Докато Габорн минаваше покрай един хан, ханджията отиде до статуята до вратата, откъсна красиво сплетения венец от дъбови клонки и го даде на Габорн да го носи. След това, в израз на преклонение, при всеки дом хората смъкваха венците от статуите и ликовете при вратите си и ги хвърляха в нозете на Габорн заедно с дъхави цветя.

И макар хората да не можеха да разберат значението на това, което правеше той, докато Габорн минаваше покрай всеки беден дом, все се спираше да погледне в лицето било на някой плещест селяк, било на неговата жена и деца, взираше се през тях някъде надалече, сякаш погледът му проникваше в душите им и отвъд тях. После той се усмихваше загадъчно, вдигаше лявата си ръка за благослов и извикваше:

— Избирам теб. Избирам теб. Избирам всеки от вас — за Земята. Нека Земята те крие. Нека Земята те цери. Нека Земята те направи свой!

И докато го казваше, стенеше вътрешно, защото не можеше да понесе мисълта, че някой от тях ще бъде изгубен. Така той започна да събира семената на човечеството, избирайки си цял народ.

Малката войска не бе изминала и двайсет мили, когато воините започнаха да забелязват, че всяко дъбово дърво в гората като че ли е отронило листата си през нощта, защото със сигурност листата все още си бяха по дърветата, когато минаха оттук предната вечер.

Когато подхвърлиха това на чародея, Бинесман каза:

— Това дъбовете го правят в почит към новия си крал. — И те се увериха, че е самата истина. Всеки дъб в Дънуд беше изронил листата си за една нощ.

Но по същия този път Габорн видя нещо, което му се стори още по-голямо чудо. Защото докато яздеше, от горите излезе един човек, яхнал грамаден имперски боен кон и облечен в халат от златиста коприна. Дебел мъж, стар и с тъмна кожа. Той хвърли на земята една украсена със скъпоценни камъни кама и Габорн позна съветника на Радж Атън от Седемте стоящи камъка.

— Слава на Краля на Земята — каза с груб акцент мъжът, събра длани под брадичката си и сведе глава.

— Познавам лицето ти — каза Габорн.

— Животът ми е свършен. Ако искате, вземете го — каза съветникът. — Или, ако пожелаете, ще ви служа. Името ми е Джюрийм.

Габорн за миг се вгледа в лицето му.

— Дълго време слугите на Огъня са ви заслепявали. Как мога да ви се доверя?

— Бях роб, син на роб — отвърна Джюрийм. — Баща ми вярваше, че един добър слуга е най-добрият човек от всички и че един добър слуга трябва да може да предвижда нуждите на своя господар. Ако вече не сте го направили, приканвам ви, пратете вестоносци до Индопал, да известят, че Земен крал се е въздигнал в Хиърдън и че Радж Атън бяга пред него. Известете също хората, че Радж Атън се бие със силите на Земята в усилието си да съкруши кралствата на Роуфхейвън.