Даровете на черния гарван
Живеели някога мъж и жена. Те били сетни сиромаси. Отишла веднъж жената да иска жито от съседите си. Дали й всички по шепа и тя събрала пълна крина жито.
— Иди и го засей — казала жената на мъжа си. — Може да се роди нещо и тогава няма да гладуваме така.
Отишъл мъжът и работил цял ден. Изорал и засял. Поникнало едно листо — да му се ненагледаш!
Когато дошло време за жътва, сиромахът взел сърпа и отишъл да жъне.
Приближил се до нивата и що да види: насъбрали се птици от цял свят, покрили нивата от край до край и кълват ли, кълват житото. Ядосал се той и почнал да ругае и проклина птиците.
Изведнъж един черен гарван се отделил от ятото, долетял до него и; му рекъл:
— Тези птици са мои гости. Аз съм ги поканил и ако не ме посрамиш пред тях, ще изпълня три твои желания и ще ти дам всичко, което поискаш!
Селянинът се съгласил и се върнал в къщи. Жена му го попитала:
— Къде е житото?
— Не е узряло още — излъгал той.
Минало се още време.
— Защо не отидеш да жънеш? — подканила го пак жена му.
Спомнил си тогава мъжът за черния гарван и решил да отиде и да му поиска нещо в замяна на своето жито.
Тръгнал той, но не знаел къде отива, не знаел къде живее черният гарван. По пътя срещнал бабата на змея.
Изпуснала си бабичката вретеното и казала:
— Подай ми го, синко, не мога да се наведа.
Вдигнал той вретеното и го подал на бабичката.
— Къде отиваш, синко? — попитала го тя.
Разказал й той всичко, което му се било случило. Бабичката рекла:
— Имаш късмет, синко, че ме срещна, инак никога не би намерил черния гарван. Върви все направо, докато се свечери. А щом се стъмни, спри, черният гарван ще те намери сам. Ще те заведе в къщи, ще ти покаже много злато, сребро и скъпоценни камъни и ще ти предложи: „Вземи си, колкото можеш да носиш“. Но ти му кажи: „Нищо друго не искам освен твоята ръчна мелница“.
— Добре — рекъл сиромахът, — ще направя всичко така, както ме посъветва.
Тръгнал той все направо. Вървял, вървял, докато се свечерило. Спрял се сиромахът и зачакал. Излязъл насреща му черният гарван, завел го в къщи, поканил го да седне на един килим, пръснал пред него злато, сребро, бисер и скъпоценни камъни и му рекъл:
— Вземи си, колкото можеш да носиш!
— Не искам ни злато, ни сребро, ни бисер, ни скъпоценни камъни — казал сиромахът, — дай ми ръчната си мелница.
Натъжил се черният гарван, но нямало що да прави — не можел да се откаже от думата си. Дал му той ръчната си мелница.
Взел селянинът мелницата и я помъкнал. Носи я той, а тя била толкова тежка, че пот като град се леел от него.
— Какво направи с мене проклетата баба, защо ме наказа така? Колко злато и сребро ми даваха, а пък аз взех тази мелница, та да плувна в пот! Защо ми е тя — малко ли са такива мелници у нас на село?
Вървял той, мъкнел мелницата и мърморел, а насреща му се задала бабичката.
— Остави мелницата на земята — казала му тя — и я завърти.
Завъртял сиромахът мелницата и от нея се посипали най-вкусните яденета, каквито има на света. Седнали двамата и хубавичко си хапнали. Поблагодарил селянинът на бабичката и понесъл мелницата към къщи. Щом пристигнал, той казал на жена си:
— Я разтреби добре навсякъде!
Жената помела и прибрала цялата къща.
Завъртял тогава селянинът мелницата и от нея се посипали ястия. Жената се зарадвала и седнала с мъжа си да обядва. Изяли, колкото изяли, а останалото изхвърлили.
Заживели охолно мъжът и жената.
Мислел си радостен: „Ще ни изхрани ръчната мелница, няма да имам нужда втори път от черния гарван!“ Минало се много време.
— Не мога да се стърпя да не поканя царя — казал веднъж селянинът.
— Защо ни е да каним царя? — обадила се жена му.
Ала мъжът все пак го поканил.
Царят отговорил:
— Приемам поканата, но тежко ти, ако ме посрещнеш не тъй, както подобава!
Пристигнал царят със семейството си и с цялата си войска.
Сложили трапеза и му поднесли най-разнообразните ястия, каквито душата на човек може да пожелае.
Царят изпратил съветниците си да разберат кой готви тези ястия, върнали се съветниците и му доложили, че една бабичка седи и върти ръчна мелница, а всички ястия излизат готови от нея.
Престанал царят да яде, не се докосвал до нищо. Изплашил се селянинът и попитал съветниците:
— Защо царят не благоволява да се храни?
Те му отговорили, че царят няма да яде, ако той не му даде мелницата си. Какво друго можел да направи сиромахът, освен да се съгласи.
Читать дальше