Дейвид Фарланд - Даровете всечовешки

Отвъд долината последва бързият отговор. Две дами подкараха пред далечното множество и излязоха на петдесетина крачки пред горите, всяка повела по един оседлан кон.

Габорн ги позна. Едната жена беше кралица Венета Силвареста, а другата — собствената му майка.

Усмихваха се лъчезарно и като че ли си говореха, без да ги е грижа за нищо на света. Величествени. Щастливи.

Крал Силвареста и крал Ордън се хванаха за ръце и тръгнаха безгрижно през полето като на младини. Силвареста, изглежда, разправяше някаква дълга шега, а Ордън се смееше от сърце и клатеше глава. Вятърът превръщаше гласовете им в странно птиче чуруликане и думите се изплъзнаха на Габорн.

А се движеха тези призраци с измамна бързина, като сърни, подскачащи през тревата. Само след няколко стъпки стигнаха до жените си и ги целунаха за поздрав, след което яхнаха жребците си.

Наоколо по полята се надигнаха още рицари, за да се включат в лова. Мъже от падналия замък. Бащата на Шемоаз се появи от подножието на един вековен дъб и забърза през полетата към голямото множество.

Когато рицарите и кралете се включиха във великия лов, всички духове зад тях обърнаха конете си и поеха назад към недрата на Дънуд. Разнесе се далечен лай на кучета, смътен смях и ловни викове, излизащи от устата на различните лордове, а над всичко това звучеше рогът на Ерден Геборен.

От гърба на коня си бащата на Габорн се загледа над долината, сякаш видял за първи път живите рицари, вдигнали стан сред полята. За един кратък миг устата му зяпна от отчаяние, все едно че си спомни нещата от тленния си живот, или сякаш току-що си бе припомнил някой тревожен сън. После очите му се проясниха и той се усмихна широко. Светът на смъртните повече не го засягаше.

Обърна коня си, препусна навътре в леса и изчезна.

„Отиде си завинаги — разбра Габорн. — Докато не се присъединя и аз един ден към него.“

В този миг той усети, че плаче, но не от болка или от радост, а от удивление. Предната година, когато двамата с баща му бяха на бивак по време на лова в Дънуд, баща му беше казал, че кралете на Мистария и Хиърдън не трябва да се боят от духовете на Дънуд. Сега Габорн разбра защо.

Ние сме духовете на Дънуд, разбра той.

Но докато голямата орда обръщаше и започваше да изчезва в леса, един конник остана. Ерден Геборен дълго се взира в Габорн с пронизващите си очи, след което пришпори коня си напред.

„Той ме вижда. Вижда ме!“ — осъзна Габорн и сърцето му заблъска в гърдите от ужас, защото всеки знаеше, че да привлечеш погледа на един дух носи сигурна смърт.

Великият крал се движеше като в сън; прекоси низините като за един миг, така че само след секунда самият Ерден Геборен седеше в седлото си над главата на Габорн и се взираше надолу.

Габорн се вгледа в лицето на призрака. Носеше щита си и беше облякъл доспехи от зелена кожа. Шлемът му беше кръгъл, древна изработка.

Той се взря дълбоко в очите на Габорн, като стар познат.

Габорн си беше представял, че Ерден Геборен ще е млад, като в старите песни, че ще бъде с благородна осанка на млад, храбър воин. Но се оказа състарен мъж, отдавна преживял разцвета на силите си.

Ерден Геборен посочи земята в краката на Габорн и Габорн погледна надолу да види какво му сочи.

Щом направи това, сухите дъбови листа в тревата зашумяха и се размърдаха от лекия полъх, завъртяха се нагоре като при вихрушка, полетяха високо и изведнъж сплетоха дръжките си, а после се снишиха и кацнаха върху умитата му и сресана коса.

Мъже и жени зяпнаха в няма възхита.

Ерден Геборен бе короновал Габорн с короната от листа. Това бе древният символ на Мистария, знакът на Земния крал. А тази нощ бе навечерието на Хостенфест.

Но сред цялата тази сбрала се наоколо тълпа само един човек посмя да извика и гласът му заехтя над полята:

— Слава, слава на новия Крал на Земята!

Габорн вдигна глава да погледне в очите на призрачния Ерден Геборен и изведнъж разбра нещо. Можеше да властва над тези духове. Можеше да ги командва винаги. И той изрече с гневен и властен тон:

— Щом ме правите свой крал, заповядвам ви тогава вие и вашите легиони да направите каквото можете, за да защитите тези лесове. Радж Атън отне тук живота на много хора. Погрижете се да не отнеме повече.

Ерден Геборен кимна тържествено, а после обърна белия си кон и пое през полята. Жребецът запрескача като вихър сивите зидове и живи плетове и скоро навлезе в леса на Дънуд.

За няколко мига звуците на ловните рогове изкънтяха високо, а после заглъхнаха отново и духовете се скриха.