Дейвид Фарланд - Леговище от кости

Така Братството си спечели огромен авторитет: съдеше справедливо и всеки, който биваше намерен за виновен или дръзваше да се противопостави, беше наказван.

Единствено мъжете от Инкара не пристигнаха, за да бъдат Избрани. Боренсон каза на Габорн, че кралете на Инкара тръгнали на бой срещу халите, но никой не бе чувал за такава битка и никога не стана ясно дали са загинали, или са видели халите да излизат от Устата на света и са решили да се оттеглят.

Ейвран беше настанена в отделни покои, достойни за високо уважаван лорд. Но макар да бяха просторни и ламперията от кестен да бе инкрустирана със злато, и възглавницата на огромното легло да бе натъпкана с пух, предостатъчен за детските креватчета в къщите на цяло село, Ейвран не се чувстваше уютно. По цели нощи обикаляше от стая в стая и си търсеше място за спане.

На десетия ден, точно след като слънцето бе залязло, в замъка пристигна стар звездоброец с бяла брада и помоли да се срещне с Габорн.

Звездите бяха престанали да падат всяка нощ, макар небесата да преливаха от светлина, сякаш върху тях бяха изгрели нови звезди. Ейвран го заведе в кулата при Габорн, който наблюдаваше кралството си отвисоко, както пастир наблюдава стадото си.

— Ваше величество — обърна се звездоброецът — казваше се Дженес, към Габорн. — Благодаря ви от името на нашата гилдия.

— За какво? — попита Габорн.

— За това, че върнахте Земята в нормалната й траектория.

Габорн погледна Ейвран с крайчеца на окото си и отвърна:

— Нямам никакъв принос за това. Направи го по-велик чародей от мен.

Звездоброецът зяпна от изненада и се обърна към Ейвран.

— Значи трябва да благодаря на вас. Както и да е, но нещата не са точно, както…

— В какъв смисъл? — попита Ейвран.

— Сега пътят ни в небесата е по-дълъг отпреди. Всяка година е по-дълга почти с цял един ден, ако изчисленията ни са точни. Не можете ли да оправите вредата?

— Вредата е оправена — каза Ейвран. — Новата траектория е по-добра от старата.

— Но календарите! — изпъшка звездоброецът. — Трябва да ги променим до един!

— Ами променете ги — намеси се Габорн. — Добавете още един ден в календара.

— Как да го наречем? — попита звездоброецът.

— Ден на Габорн — отговори веднага Ейвран. — В чест на нашия крал.

— Не — противопостави се Габорн. — Не искам хората да ме честват. Нека честват себе си. Наречете го Ден на братството, за да празнуват своето родство един с друг. Да бъде ден за празненства и игри.

— Отлично — съгласи се звездоброецът и се поклони, като едва не помете пода с брадата си.

Йоме остана в Дворовете на прилива през цялата зима, макар съпругът й да замина твърде скоро. До нея достигаха слухове, че кръстосва надлъж и нашир, броди из планините на Ашховън и по хълмовете на Туум и препуска из Оруин. Много пътници го срещаха по пътищата — решителен мъж с много дарове, препускащ към някаква тайна цел. При своите пътувания посочвал Избрани, едни предпочитал, други отхвърлял и наказвал онези, които били извършили кървави престъпления.

Затова много хора го обичали и му се възхищавали, но някои се страхували от него и се говореше, че злосторниците се събирали из горите на кралството, за да скрият от зорките му очи тайните си кроежи.

През цялата есен Йоме узнаваше за схватки, в които Вълчето братство бе успяло да обкръжи и унищожи до крак разбойнически банди.

Докато пътуваше из подземния свят, бременността й изобщо не бе проличала, но от даровете й на метаболизъм бебето в утробата й растеше бързо. И през една студена зимна нощ, не повече от три седмици след битката за Карис, Йоме роди първия син на Габорн. Кръсти го на древния герой Фалион.

За нейно учудване, Габорн се прибра още същата нощ и се втурна да види детето. Йоме беше направила всичко, та съпругът й да получи много дарове, и Габорн можеше да се придвижва с голяма скорост, но и старееше бързо. Макар да бе отсъствал само няколко седмици, беше остарял с години.

Той дълго гледа в люлката и накрая промълви:

— Стар дух е и се е прераждал много пъти. Не пристига както повечето с празен ум и без цел. Идва с предназначение.

— И какво е то? — попита Йоме.

Габорн се втренчи в детето и прошепна загадъчно:

— Да довърши онова, което не успея.

Йоме усети тъгата му и изпита болка заради онова, което бе направила. Щеше да го загуби заради каузата му. И тъкмо тя бе платила цената, предоставяйки му дарове, които той не би взел сам. И макар да бяха успели да спасят света, цената бе прекалено висока. За около година Габорн щеше да загине от даровете, а и нейните дни бяха преброени.