Дейвид Фарланд - Леговище от кости

Един Непобедим се втурна зад гърба му и метна скорпионския си кинжал. Отровното острие се заби до половината между плешките му.

Радж Атън разтърси рамене и кинжалът отлитна встрани. В същия миг кралят се извърна и прониза мъжа с копието си право в окото. Раната на гърба му се затвори и заздравя за броени секунди.

Радж Атън замахна с копието си като с тояга и преряза гърлото на друг.

„Много е бърз — помисли си Боренсон. — И много силен.“

И не се осмели да пристъпи по-близо до него.

В този момент Радж Атън сякаш омекна. Вихреният му танц внезапно се забави. От очите му бликаше светлина, сякаш отразяваха стотици звезди. От ноздрите му блъвна пушек. Лицето му тревожно се разкриви.

Боренсон бе виждал този объркан израз върху лицата и на други мъже. Бе го усещал и върху собственото си лице. „Посветителите му умират! — досети се Боренсон. — Загубил е метаболизма си!“

Воините около Радж Атън се втурнаха към жертвата си. Един мъжага от Хиърдън го прониза с копието си в коляното. Друг метна бойния си чук и проби главата му с шипа.

Боренсон също се втурна напред, но чу в съзнанието си гласа на Земния крал Габорн, който му нареди: „Дръпни се!“

Той отстъпи крачка назад тъкмо в момента, в който Радж Атън замахна с копието си.

В следващия миг Боренсон метна брадвата — не много силно, но с изключителна точност. Тя улучи Радж Атън в рамото и отсече дясната му ръка.

От раната рукна кръв и един Рицар на справедливостта се спусна да довърши Вълчия господар — отсече с огромния си топор и лявата му ръка.

Радж Атън със стон се свлече на земята. Още воини се втурнаха напред, нетърпеливи да го разкъсат на парчета. Наобиколиха го и започнаха да го дупчат с копията си, а Рицарят на справедливостта съсече краката му.

Воят на Радж Атън бе ужасяващ, но заради безбройните си дарове той не можеше да умре.

— Престанете! — закрещя Мирима. — Не го убивайте!

Страховитият й вик закова мъжете на място.

— Той е огнетъкач — напомни им тя. — Ако го убиете, ще освободите стихиите вътре в него! Оставете го на водата.

Седрик Темпест викна:

— Това ми харесва! Да го пуснем да поплува. Ще му дам дори бронята си назаем!

И сграбчи Радж Атън, от когото беше останал само торс без крайници. Макар кръвта му да изтичаше отвсякъде, за свое изумление Боренсон видя, че раните му заздравяват. Само за секунди те се бяха затворили — при обикновен човек това би отнело месеци — и дори бяха започнали да регенерират. На отсечените места израстваха нови ръце и крака.

Но това ставаше по ужасяващ начин и на ужасяваща цена. Тялото на Радж Атън се самоизяждаше, тъй като новите крайници израстваха за сметка на плътта и костите от оцелелия торс, който заприлича на отвратителен скелет.

Темпест вдигна Радж Атън, подпомогнат нетърпеливо от други двама мъже. Понесоха го по изпепеленото поле, газейки през кръв и кал към разрушения подвижен мост. Над главите им се сипеше пепел. Един метеор проряза небето. Писъците на грий продължаваха да се носят из въздуха, а от далечината долиташе тътенът на отстъпващите хали.

Радж Атън изцъкли очи и простена:

— Моите Посветители! — Съзнанието му сякаш се избистри и той замоли жалостиво враговете си. — Слуги мои! Слуги мои, пуснете ме.

Но вече нямаше достатъчно чар и глас, за да ги принуди да му се подчинят.

Боренсон тръгна след мъжете и усети как в гърлото му се надига неудържимият боен кикот. Газеха през труповете на халите към моста. Пожарите по крепостната стена хвърляха мътни червеникави отблясъци.

Стигнаха до водата и Боренсон видя огромни силуети да се движат в кръгове под мрачната й повърхност. „Сьомги“ — помисли си.

Но силуетите бяха твърде големи. По-скоро приличаха на есетри, на огромните риби, които бе видял в рова на замъка Силвареста.

„Водни духове“, осъзна внезапно със страхопочитание той. Десетки плуваха в кръгове, а малките вълнички се плискаха нежно по гърбовете им, очертавайки руни върху повърхността на езерото.

Вече бяха стъпили върху моста, когато Рицарят на справедливостта забеляза, че на Радж Атън почти му е израсла нова дясна ръка. Бе се оформил израстък с големината на детска ръчица. Спряха за момент, за да го отсекат.

Капитан Темпест свали бронята си и започна да я навлича несръчно върху Радж Атън.

— Искаше да превземеш Хиърдън заради метала му — каза му той. — Повече от това няма да получиш.

Боренсон също свали бронята си и я навлече отгоре му, за да увеличи тежестта.