Джо Абъркромби: Полукрал

— Съжалявам — каза накрая.

Тя вдигна очи:

— За какво съжаляваш — попита, после се сети и добави уклончиво, — кралю мой?

„За това, че ще имаш полумъж за съпруг“, изкуши се да отвърне Ярви, но вместо това каза:

— За това, че преминаваш от ръка в ръка в семейството ми като бокал по време на пир.

— Всеки се радва, когато бокалът стигне до него по време на пир. — Устните ѝ се разтеглиха в горчива усмивка. — Аз съм тази, която трябва да се извинява. Представи си ме само като кралица. — Тя прихна, все едно по-голяма шега не беше чувала.

— Представи си мен като крал.

— Но ти си крал.

Ярви примига учуден. Беше така вторачен в недостатъците си, че въобще не му беше хрумнало, че може би тя е притеснена от своите. Това, както често става с чуждото нещастие, го накара да се почувства малко по-добре.

— Ти управляваш цялото домакинство на баща си. — Той погледна към окачения на шията ѝ златен ключ. — Това не малка работа.

— Но кралицата управлява домакинството на цялата страна! Всички казват, че майка ти има рядка дарба за това. Лейтлин, „Златната кралица“! — Тя произнесе името, все едно изричаше тайнствено заклинание. — Говори се, че хиляди са ѝ задължени, а също, че да си ѝ задължен за нещо, е чест и повод за гордост. Казват, че сред търговците думата ѝ струвала повече от златото, защото неговата цена може да падне, но тази на думата ѝ — никога. Говори се дори, че някакви търговци от Севера спрели да се молят на боговете и вместо тях започнали да почитат нея. — Тя говореше все по-бързо и по-бързо, с ококорени от възбуда очи, гризеше нокти и кършеше пръсти. — Носи се слух дори, че снася сребърни яйца.

Ярви не се сдържа и се засмя:

— Със сигурност мога да кажа, че този не е верен.

— Но тя напълнила силози, прокопала канали, сложила повече земя под ралото, за да няма повече глад и на хората да не им се налага повече да теглят сламка кой трябва да напусне и да си търси нов дом от другата страна на морето. — Раменете на Изриун се вдигаха все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая почти не опряха в ушите. — И хора се стичали да търгуват в Торлби от другия край на света. И градът нараснал трикратно и прелял извън стените, а майка ти построила нови, за да го огради отново.

— Вярно, но…

— Чух също, че имала план да изсече монети с еднакво тегло, които да се използват навсякъде в земите около Разбито море, и така всичката търговия да става с нейното лице и това да я направи по-богата дори от върховния крал в Скекенхаус! Как мога… аз ? — Тя увеси рамене, побутна с нокът ключа на гърдите си и той се завъртя на верижката. — Как може някой като мен …

— Винаги има начин. — Ярви хвана ръката на Изриун, преди тя успее да захапе отново нокти. — Майка ми ще ти помогне. Тя ти е леля, нали така?

— Тя ще помага на мен ! — Тя не само не отдръпна ръката си, но го придърпа към себе си. — Баща ти може и да беше велик воин, но според мен от двамата ти родители той беше по-малко страховитият.

Ярви се усмихна, но не отрече:

— Ти си щастливка. Чичо ми е тиха вода.

Изриун стрелна с нервен поглед вратата.

— Не познаваш баща ми като мен.

— Ами тогава… аз ще ти помогна. — Беше държал ръката ѝ цяла сутрин и усещането беше като да държиш умряла риба. В момента усещането беше съвсем различно — силна, хладна и пълна с живот ръка. — Не е ли това смисълът на женитбата?

— Не само това.

Изведнъж тя бе така близо. Светлината от свещите блещукаше в очите ѝ, в зъбите между леко разтворените ѝ устни.

Ухаеше на нещо, нито приятно, нито не, не можеше да определи на какво точно. Едва доловимо ухание, но накара сърцето му да запрепуска.

Не знаеше дали да затвори очи, но тя затвори своите и той направи същото и носовете им се сблъскаха.

Дъхът ѝ погали бузата му и тя пламна. Изгаряше.

Устните ѝ едва бяха докоснали неговите, когато Ярви се дръпна рязко с цялата грация и финес на подплашен заек, спъна се в ножницата на меча и за малко да падне.

— Извинявай — каза тя, увеси отново рамене и заби поглед в пода.

— Не, аз трябва да се извиня. — За крал се извиняваше прекалено много в последно време. — Аз съм най-често извиняващият се човек в цял Гетланд. Не се съмнявам, че брат ми те е целунал по-добре. Повече опит… предполагам.

— Единственото, което брат ти направи, беше да говори за битките, които щял да спечели — промърмори тя, без да откъсва очи от пода.

— С мен такава опасност няма. — Не знаеше защо го направи — да я шокира или като отмъщение за провалената целувка, — но вдигна кривата си ръка пред лицето ѝ и я разтърси, за да се свлече ръкава надолу и да разкрие цялата ѝ уродливост.