Лиза Макман - Бдение

Отврат, отврат, отврат, отврат.

Вече е сигурна, че това не е правилният начин да се оправи . Но кой е правилният начин тогава? Защото е време да го открие.

Време е да спре да плаче, да се стегне и да предприеме нещо. Време е да скъса със самосъжалението.

Преди да е загубила разсъдъка си.

Защото няма как да издържи в колежа, освен ако не се държи като мъжко момиче и не обърне хода на нещата.

Влиза вкъщи и тършува из листовете на нощното си шкафче. Намира я — бележката на госпожица Стюбин. Отново я прочита.

Скъпа Джейни,

Благодаря ти за моите сънища. От един ловец към друг.

Марта Стюбин

П. С. Имаш повече сила, отколкото предполагаш.

23:36

Но какво означава?

23:39

Все още не разбира.

23:58

Не.

9:59

Джейни чака пред вратата на градската библиотека. Когато отварят за посетители, тя се насочва към отдела за научнопопулярна литература. Самоучители. Сънища.

Сваля и шестте книги от рафта, намира си маса в задната част, сяда и чете.

Когато група сънливи ученици влизат и се настаняват на съседна маса, тя се премества в друга част на библиотеката.

Изчаква търпеливо компютърът в ъгъла да се включи. Прекарва там цял час. Не може да повярва какво открива с помощта на Гугъл.

Разбира се, няма нищо за хора като нея. Но все пак е някакво начало.

17:01

С четири от шестте книги Джейни се прибира вкъщи. Очарована е. Приготвя си вечеря с книга в ръка. Чете до полунощ. Затваря книгата, поема дълбоко дъх и започва да разговаря със себе си, докато се приготвя за лягане.

— Имам проблем — казва със спокоен глас, стараейки се да не звучи нелепо. — Имам проблем и трябва да го реша. Бих искала да сънувам решението на проблема си.

Концентрира се. Пъха се в леглото, затваря очи и продължава:

— Бих желала да видя в съня си как да блокирам лошите сънища на другите. Искам… — колебае се. — Искам да помагам на хората и освен това… ще ми се… да имам нормален живот. Така че техните сънища да не ме прецакват винаги.

Джейни диша дълбоко. Спира да говори и фокусира съзнанието си над проблема. Изведнъж се сеща:

— О, и бих искала да си спомням съня, след като се събудя — добавя тя на глас.

После отново и отново повтаря думите в главата си.

Погледът й се отклонява към часовника и тя се ядосва, че е развалила магията.

00:33

Отново се съсредоточава. Диша дълбоко. Оставя мислите си да се носят и сливат в съзнанието й.

Усеща как изпълват стаята. Вдишва ги. Чувства топлината им по кожата си. Оставя ума си да се освободи, мускулите да се отпуснат.

И пуска в себе си съня.

Отначало нищо не се случва.

Което е добре.

Просветлението не идва веднага.

02:45

Джейни се намира насред тъмно езеро. Крачи във водата, струва й се часове наред. Започва да губи сили. Изпада в паника. Съзира Кабъл на брега с въже. Трескаво маха с ръце, но той не я вижда. Вече не може да пази равновесие. Ушите и устата й се пълнят с вода.

Потъва.

В дълбокото има много хора — мъже, жени, деца, бебета. Поглежда ги с ужас, дробовете й изгарят. Труповете я фиксират втренчено с изпъкнали от смъртта очи.

Оглежда се ужасена. Напрежението в дробовете я омаломощава. Всичко се замъглява и става черно. Усеща очните си ябълки да изскачат и чува натрапчивия вътрешен смях на плаващите около нея тела.

Джейни остава без дъх и сяда в леглото. Часът е 03:10.

Запъхтяна, записва съня в тетрадката.

Опитва се да не се отчайва заради неуспеха. Тя всъщност го е очаквала.

Още не е свършило , мисли си тя и ляга отново.

Нека го сънувам пак , казва си вече по-спокойна. Но този път няма да се удавя. Ще дишам под вода, защото сънят си е мой и мога да правя каквото си искам в него. Ще плувам като риба. Защото знам как. И… и имам хриле. Да, точно така, имам хриле .

Повтаря го, докато заспива.

03:47

Тя няма хриле.

Мята се и стене отчаяна върху възглавницата. Повтаря отново мантрата си.

04:55

Всичко започва отначало.

Потъва, спуска се надолу, изтощена, с горящи дробове и гледа към другите тела, плаващи наоколо.

Обзема я паника.

Опулените очи са там.

И тогава.

Госпожица Стюбин й намига под водата. Усмихва се окуражително. Тя не е една от мъртвите.

До госпожица Стюбин се носи втора Джейни, която й кима и отвръща на усмивката.

— Това е твоят сън — казва.

Давещата се Джейни мести поглед от госпожица Стюбин към другата Джейни. Зрението й се замъглява.