Лиза Макман - Бдение

Госпожица Стюбин поглежда Джейни и й кимва, после се обръща към стария човек и му казва нещо, което тя не може да чуе.

Стоят там. Джейни ги наблюдава няколко мига. И сънят започва отначало.

Господин Маквикър и Едуард си крещят.

Злобни неща.

Господин Маквикър изглежда потресен и Едуард тръгва към стълбите.

Госпожица Стюбин отново казва нещо на господин Маквикър. Сцената прекъсва.

Господин Маквикър дръпва Едуард за ръкава.

— Стой — казва той. — Моля те. Имам нещо да ти казвам.

Едуард бавно се обръща.

— Сине — казва старият мъж. — Ти си прав. Грешката е моя. И ужасно съжалявам.

Устните на Едуард потрепват.

Той разтваря обятия и се приближава към баща си.

Господин Маквикър прегръща младия мъж.

— Обичам те — казва.

Госпожица Стюбин му прошепва нещо за трети път, той кимва и се усмихва. Обгърнал сина си през раменете, се изкачва заедно с него нагоре по стълбите.

Госпожица Стюбин се усмихва на Джейни и изчезва. Джейни остава за момент в мазето. Изненадана е, че не се чувства принудена да последва стареца. Оглежда се и вижда яркозелена трева и цъфтящи петунии през прозореца, а стените на мазето са станали нежно жълти.

Странно.

Джейни затваря очи, концентрира се и лесно успява да се измъкне от съня.

Все още е права, подпряна на стената. Примигва и отново поглежда в тъмната стая на господин Маквикър. Усеща лек гъдел в пръстите си.

Много странно.

Но се радва, че видя отново госпожица Стюбин. Наистина се радва.

Обръща се към вратата. С периферното си зрение забелязва бутона за повикване.

На пода е.

Извън обсега на леглото.

Джейни се замисля, после го вдига и го връща на стената. Изключва мигащата светлинка.

Оглежда бързо стаята и косъмчетата по врата й настръхват.

Затваря вратата след себе си.

Поклаща глава неразбиращо.

На рецепцията чака старшата сестра Каръл.

— Довърших ти картоните, скъпа — казва тя. — Къде се запиля така?

Джейни посочва коридора.

— Лампичката на господин Маквикър светеше. Но вече всичко е наред. Току-що я изгасих. — Изненадващо за нея самата, гласът й е чист и равен.

Каръл я поглежда изненадано.

— Лампичката му не е светила, Джейни. — Отива при светлинното табло, взема го и леко го разтърсва. — Хм — казва, — вероятно е изгоряла.

— Това е шантаво — възкликва Джейни с безгрижен тон.

Оставя картоните, грабва палтото си и пъха картата си в машината. На нея се изписва 23:09.

— Е, трябва да тръгвам. Утре съм на училище.

По пътя за вкъщи сърцето й пее.

12:45

Джейни е обсебена от мисълта да научи още за сънищата. Тя иска повече ученици да спят в час. А библиотеката, както винаги, предлага силни усещания.

Джейни се упражнява с всекиго, с когото може.

В повечето случаи се проваля.

Толкова неща не разбира.

Но ще успее.

За бога, ще успее.

Защото сега Джейни има своята добра приятелка, госпожица Стюбин, и тя ще й помогне. Едва успява да потисне желанието си да мине по коридора на куц крак.

07:35

Кабъл паркира новата си кола до тази на Джейни, на улицата пред училище.

Не е чисто нова. Но е нова за него.

Затова пък е беемве.

Хората в южната част на Фийлдридж не карат беемвета. Е, може би някоя трошка 1976 година — да. Но със сигурност не и модел 2000. Джейни зяпва, после стисва устни. Поклаща глава и тръгва към входа.

Неочаквано Кабъл изниква зад нея:

— На шест години е, Джейни. Хайде, стига.

Джейни върви с бърза крачка, веждите й са застинали в почуда, а Кабъл подтичва след нея.

Изгубва го, когато той се подхлъзва и пада върху заледения тротоар.

Джейни намира Кари пред вратата на кабинета по английски и я пита:

— Каква е последната клюка за гангстерското возило на паркинга?

— Не знам. Сигурно е фрашкан с пачки. Не мога да повярвам, че още не са го изритали от училище.

— Той всъщност бил ли е арестуван?

— Не. Татенцето на Шей се е оправил с ченгетата. Кабъл обиколи всички купони този уикенд с нея.

— И сега кара това.

— Да. Стю казва, че върви по седемнайсет хилядарки на старо.

Кръвта на Джейни кипи.

— Това е просто… просто… — Гневът бучи в ушите й и тя не намира правилната дума. В очите на Кари блясва дяволито пламъче.

— Невъзможно? — чува се глас зад Джейни.

Дишането й се учестява, докато очите на Кари се разширяват. Мамка му , казва си тя, обръща се и вижда Кабъл.

— Извинете ме — казва любезно той и се промъква между двете, за да влезе в стаята. Джейни успява да подуши парфюма му. Усеща, че й прималява под лъжичката.