Лиза Макман - Бдение

Очите на Кари блестят.

— Оп-па — хили се тя.

Джейни гледа с досада и се смее неохотно.

12:45

Дни наред Джейни влиза в сънищата на другите в библиотеката, но не успява да им помогне да ги променят. Има нещо, което продължава да не разбира.

По-скоро две неща.

Първо, как госпожица Стюбин накара господин Маквикър да я помоли за помощ? И второ, какво му казваше, за да го накара да промени съня си?

Грешка. Три. Три неща.

Как, по дяволите, е възможно госпожица Стюбин да вижда в сънищата, след като е сляпа? И как е възможно да е там изобщо, след като е мъртва? Добре, станаха четири. Джейни подозира, че въпросите сигурно са много повече.

Толкова е отчайващо.

Тя знае, че трябва да положи още повече усилия.

А междувременно отслабва. С голяма бързина.

И бездруго си беше достатъчно слаба.

Сега бузите й изглеждат хлътнали като на майка й. И има тъмни кръгове под очите от честите нощни будувания, когато работи над сънищата си.

Намира сникърси на най-странни места.

(Знае, че са от него.)

(Пита се дали не са натъпкани с трева.)

През последните няколко седмици Кабъл седи на обичайното си място. Но не спи.

Чете.

На Джейни й се иска той да заспи, но в същото време се страхува от онова, което може да види.

Изпитите наближават. Тя отваря учебника по математика и учи. Час по час поглежда към Кабъл, седнал с гръб към нея. Според Кари пак е прекарал целия уикенд по купони. С Шей. И с много дрога. Джейни въздиша. Обръща гръб на задаващото се огорчение и отново се концентрира върху математиката. Тя няма да стане част от това.

13:01

Главата на Кабъл клюмва и после пак се изправя. Той леко я разтърсва и поглежда през рамо към Джейни. Тя свежда очи надолу. Кабъл се отпуска на стола и подпира брадичка върху ръката си. Косата му меко пада върху раменете. Отгръща учебника и Джейни неохотно се наслаждава на профила му.

Главата му отново клюмва.

Учебникът се изхлузва и тупва на масата, без да го събуди.

Джейни усеща енергията му.

Концентрира се и бавно навлиза в съня. Още една положителна стъпка — започва да контролира скоростта на влизанията и излизанията. Много по-лесно е от…

13:03

Той седи в тъмна килия. С наведена глава. Сам. На стената над него има табела „Наркопласьор“.

Джейни гледа отвън.

Сцената се променя в миг.

Кабъл е в стаята на Джейни, седнал на пода и пише нещо в тефтер. Поглежда я, моли с очи. Тя пристъпва напред.

Той обръща тефтера към нея.

Не е каквото си мислиш.

Това е написано.

Къса листа. Под него е написано друго, пак с неговия почерк.

Мисля, че съм влюбен в теб.

Отново усеща онова потрепване под лъжичката.

Кабъл остава с поглед, прикован в бележника. После отново се обръща към Джейни и скъсва следващия лист. Наблюдава реакцията й, докато чете.

Харесва ли ти новия ми трик?

Усмихва й се и постепенно изчезва.

Сцената се променя за пореден път. Обратно в килията. Табелата на стената я няма.

Сам е. С наведена глава. Тя го гледа отвън. Кабъл вдига поглед към нея.

Халка с ключове се люлее пред лицето й. Той я моли:

— Пусни ме да изляза. Помогни ми.

Джейни се сепва. Машинално отключва килията. Той се приближава и я прегръща. Поглежда я в очите. Заравя пръсти в косата й и я целува.

Тя излиза от себе си, докато отвръща на целувката на Кабъл. Тръгва си по тъмен коридор и се събужда с всичките си сетива в библиотеката.

Примигва.

Изправя гръб на стола.

Поглежда го.

Той още спи на масата.

Тя разтрива очи и се пита:

Как, по дяволите, го направи той?

А сега?

Какво?

13:30

Кабъл се разполага на стола срещу Джейни, от другата страна на масата. Очите му са влажни от съня, закачливи.

— Е?

— Какво „е“? — промърморва тя.

— Проработи, нали?

Джейни прави опит за усмивка. Несполучлив.

— Как, по дяволите, го постигна? — настоява тя за обяснение.

Лицето му става сериозно.

— Беше единственият начин, който можах да измисля, за да говоря с теб.

— Добре, това го разбирам. Но как го направи?

Той се колебае. Поглежда часовника си. Вдига рамене.

— Май няма да имам време за приказки точно сега. Кога би искала да излезеш с мен, за да го обсъдим?

На устните му играе усмивка.

Хванал я е натясно.

И го знае.

Джейни се подсмихва кисело, победена.

— Ама че си копеле.

— Кога? — настоява той. — Обещавам с цялото си сърце, че ще ти бъда домашен елф до края на живота си, ако не успея да дойда навреме на уговореното място. — Навежда се напред и повтаря: — Обещавам. — После показва с два пръста знака на победата.