Лиза Макман
Бдение
(книга първа от "Опасни сънища")
Благодаря на моите изумителни домашни поддръжници, чистачи и редактори — Мат, Килиан и Кенеди. Вие сте страхотни! Джейни нямаше да я има без вашата обич, помощ, търпение и подкрепа.
Специални благодарности на моята скъпа приятелка, доктор Даян Блейк Харпър, на доктор Луис Катрън и неговите мили и безценни напътствия, на Рамон Колинс за годините, през които ме подкрепяше, а също и на Триша, Крис, Ерика, Грег, Доун, Джо, Дейвид, Джен, Лиза, Анди, Матю, Линда и Али за вашата щедра и безкористна помощ.
И най-накрая, топла благодарност на моя фантастичен агент Майкъл Бърет, който вярваше в Джейни и мен и искрен поздрав за най-страхотния екип в „Саймън Пълс“: Дженифър Клонски, Керълайн Аби, Майкъл дел Розарио и всички други, които направиха така, че мечтите ми да се сбъднат.
12:55
Учебникът по математика пада от ръцете на Джейни Ханаган. Джейни се хваща за ръба на масата. В училищната библиотека става черно и тихо. Джейни въздиша и отпуска глава върху масата. Опитва да се измъкне от това, което ще последва, но провалът й е пълен. Прекалено уморена е днес. И прекалено гладна. Наистина няма време за тази гадост.
И тогава.
Тя седи на скамейка на трибуните на футболен стадион и примигва под светлините, мълчалива, докато всички останали крещят.
Поглежда крадешком към седящите наоколо — съученици, родители — и се мъчи да открие сънуващия. Усеща, че е уплашен, но къде е? Обръща поглед към игрището. Ето го. Каква досада.
Люк Дрейк е. Няма съмнение. Освен това той е единственият гол играч на мача на бившите възпитаници на училището.
Сякаш никой не забелязва това или никой не го е грижа. С изключение на самия Люк. Началният удар е изпълнен, топката лети, двете редици играчи се врязват една в друга, а Люк се прикрива с ръце и подскача от крак на крак. Паниката му расте. Тя я усеща. Пръстите й изтръпват и стават безчувствени.
Люк умолява Джейни с поглед, кълбото се носи към него като куршум на забавен кадър. „Помощ!“ — крещи той.
Джейни мисли как би могла да му помогне. Какво ще стане например, ако обърне посоката на съня му. Дори прехвърля през ума си възможността да повдигне самочувствието на звездния играч ден преди големия мач и да класира „Фийлдридж Хай“ за клас А на Регионалния шампионат.
Да, но Люк е пълен кретен. Няма да го оцени. И Джейни отказва да стане свидетел на провала му. Любопитна е само какво ще избере той — гордост или слава.
Едно е сигурно.
Люк не е толкова як, колкото си въобразява, че е.
Сънят започва отново точно когато топката е на косъм от Люк. О, я стига , отсича наум Джейни. Концентрира се на скамейката и успява бавно да се изправи. Опитва се, преди да е свършил сънят, да стигне до изхода, за да не се налага да гледа края му, и този път, за свое учудване, успява.
Това е точка за нея.
13:01
Съзнанието й се катапултира обратно в тялото. Джейни продължава да седи, както винаги, на най-отдалечената маса в дъното. Огъва пръсти, докато изпукат, повдига глава, зрението й се включва отново и тя обхожда с поглед библиотеката.
Тайно следи виновника на масата отсреща, само на метър от нейната. Събужда се. Търка очи, хили се глупаво на други двама играчи, които се мотаят около него и му се присмиват. Бутат го в ребрата. Бият му шамарчета.
Джейни разтърсва глава, за да се съвземе и вдига учебника по математика, паднал отворен върху масата с кориците нагоре. Отдолу се подава мини сникърс. Усмихва се на себе си и за миг поглежда наляво между рафтовете с книги.
Но там няма никого, на когото да благодари.
Джейни Ханаган е на осем. Облечена е в тънка лятна рокля на избелели червени фигурки, с окъсели ръкави, чорапогащи слонова кост с провиснало дъно, сребристосиви ботуши и кафяво палто с вид на одеяло, с две липсващи копчета. Косата й, дълга, мърляво руса на цвят, стърчи във въздуха от статичното електричество. Пътува с майка си във влак на железопътната компания „Амтрак“ от Фийлдридж, Мичиган, където двете живеят, до Чикаго, при баба й. Майка й чете „Глоуб“ на седалката отсреща. На корицата има снимка на огромен господин в пепелявосин фрак. Джейни подпира глава на прозореца и се заглежда в облачето образувано от дъха й.
Читать дальше