Лиза Макман - Бдение

Вече и последните пошушнати шеги секват и Джейни обръща очи нагоре към тавана. Радва се, че е тук, нищо че Мелинда й се подиграва за дрехите. Даже се осмели да я попита дали изобщо някога е носила нещо ново, но Кари й затвори устата, като внезапно заяви:

— Джейни, страшно ти отива тази прическа! Нали, Мелинда?

За пръв път косата на Джейни е прибрана на френски плитки и в спалния чувал тя усеща как преплетените кичури притискат скалпа й върху тънката възглавница. Ако помоли, Кари сигурно ще й покаже как да си ги прави сама.

Пишка й се, но я е страх да стане, защото бащата на Кари може да я чуе и пак да се разкрещи. Остава тихо да лежи до двете момичета и да слуша дишането им, докато те се предават на съня. Мелинда е по средата, с лице към Кари и с гръб към Джейни.

00:14

Таванът се замъглява и изчезва от погледа й. Джейни примигва и се озовава в училище, в часа по гражданско обучение на някакъв чужд клас. Тя е в дъното. Няма свободни чинове. Учителят, господин Парчели, обяснява монотонно какво носят под тогите си съдиите от Върховния съд. Никой не изглежда изненадан от това, на което господин Парчели ги учи. Някои деца си водят записки.

Джейни оглежда лицата наоколо. На третата редица в средата със замечтан поглед седи Мелинда. Тя упорито фиксира някого пред себе си, но Джейни не може да го разпознае в гръб. Докато учителят продължава да си мърмори под носа, Мелинда се изправя бавно и приближава към предния чин.

Учителят сякаш не забелязва, че Мелинда коленичи и хваща ръката на момчето отпред, което бавно се обръща, докосва я по бузата и се накланя към нея. Целуват се. После се изправят, без да се притесняват, като продължават да се целуват. Когато се разделят, Джейни успява да види лицето на избраника на Мелинда. Тя го повежда за ръка към предната част на стаята, където е вратата на склада. Звънецът бие и учениците се струпват пред изхода като мравуняк, готов да се пръсне във всички посоки.

Таванът в хола на Кари се появява отново, когато Мелинда въздъхва и се пльосва по корем в чувала си. Ужас! — мисли си Джейни. Поглежда часовника. 1:23.

1:24

Джейни се обръща на другата страна и се озовава в гора. Тъмно е, не защото е нощ, а заради сянката на дърветата. Бледи рехави лъчи светлина се плъзгат надолу през короните им. Върви на няколко крачки след Кари. Изминали са около километър и половина, когато пред тях блясва бърза река. Кари се ослушва за нещо, слагайки ръце на ухото си във формата на фуния.

— Карсън! — вика отчаяно тя. Повтаря името отново и отново, докато ехото започва да го връща от гората. Върви по високия бряг, но се спъва в корените на дърво. Джейни също се спъва и пада, Кари й помага да стане и й казва смутено:

— Запомни, че никога не си била тук.

После продължава да вика все по-отчаяно своя Карсън.

От реката се чува плискане и над реката изплува малка детска главичка, безпомощно подскача, носи се по течението, появява се и изчезва. Кари тича по брега и вика:

— Карсън! Излез! Карсън!

Момчето се усмихва и се задавя. Потапя се и пак изскача. Кари е в паника, протяга ръка, но това не помага — брегът е твърде висок, а реката твърде широка. Тя плаче.

Джейни гледа с разтуптяно сърце как момчето продължава да се усмихва и да гълта вода. Вижда как то потъва.

— Моля те, помогни му! — крещи Кари. — Спаси го!

Джейни се навежда към момчето, но пада на същото място на брега, от което току-що се е вдигнала. Опитва отново, подтиквана от виковете на Кари, но резултатът е същият.

Очите на момчето са затворени, усмивката — призрачна. Във водата зад него изниква гигантска акула с разтворена паст, в която проблясват стотици остри зъби. Устата на акулата поглъща момчето, затваря се и изчезва.

Кари се изправя с писъци в чувала.

Джейни също крещи, но звукът засяда в гърлото й.

Гласът й е пресипнал.

Пръстите й са изтръпнали.

Тялото й се люлее от кошмара.

Двете момичета се споглеждат в тъмното. Мелинда се размърдва, промърморва нещо и отново заспива.

— Добре ли си? — шепти Джейни, докато се надига.

Кари кима задъхана и се засмива смутено. Тихият й глас трепери:

— Съжалявам, че те събудих. Сънувах кошмар.

Джейни се колебае. Трескаво мисли какво да каже.

— Искаш ли да поговорим?

— Не, няма нужда, лягай си. — Кари се обръща настрани. Мелинда отново се размърдва, приближава се до Кари и се укротява.

Джейни поглежда часовника. 3:42. Изтощена е. Унася се.

3:51

… Внезапно е събудена и попада в огромна красива спалня. По стените висят плакати на NSYNC и Шерил Кроу. На бюрото седи Мелинда и драска разсеяно в някаква тетрадка. Джейни се опитва с едно мигване да се изнесе от стаята. Усеща, че се изправя и сяда в спалния чувал, но действията й не се отразяват на случващото се в спалнята. Ляга отново примирена и се настройва да наблюдава.