Лиза Макман - Бдение

— Ама нали твоите приятелки спаха вкъщи на рождения ти ден.

Кари не си прави труда да й напомня, че оттогава са минали четири години.

Джейни си мисли за Карсън и се пита дали Кари е единствено дете. Но Кари, изглежда, не обича бодливите теми. Може би се страхува, че ще се закачи на тях и ще се спука като балон.

Кари и Мелинда също продължават приятелството си. Родителите на Мелинда са все така богати. Имат скъп и апартаменти във Вегас, на остров Марко във Флорида, във Вейл, Колорадо, и някъде из Гърция.

Мелинда играе тенис. Участва в мажоретния състав. И прекарва повечето от времето си с другите богаташчета. Понякога и с Кари.

Джейни няма нищо против Мелинда. Мелинда все още не понася Джейни, която смята, че знае истинската причина за това и тя няма нищо общо с парите и богатствата.

23:15

След като е работила единайсет вечери поред без почивка и кошмарът на господин Рийд за Втората световна война я връхлита в седем от тях, Джейни се стоварва на дивана и се събува. По броя на празните бутилки върху осеяната с кръгли петна масичка заключава, че майка й е вече в стаята си и обратното броене е започнало.

Влиза Кари.

— Ще ме приемеш ли тази вечер? — Очите й са зачервени.

Джейни тихичко въздъхва. Спи й се.

— Разбира се. На дивана добре ли е?

— Да. Благодаря.

Джейни се успокоява. Кари ще си легне на дивана и всичко ще е наред.

Кари подсмърча силно.

— Е, какво има? — пита Джейни, като се старае да изрази с гласа си толкова съпричастност, колкото й позволява умората. Повече не може.

— Баща ми пак вдига скандали. Едно момче ме покани на среща, а той не ме пуска.

Джейни се ококорва:

— И кое е това момче?

— Стю. От гаража.

— Онзи възрастният.

Кари се наежва:

— Само на двайсет и две е.

— Но ти си на шестнайсет! А и той изглежда по-стар.

— Не и отблизо. Сладък е. Има готин задник.

— Да не би да танцува състезателни танци?

Кари прихва. Джейни само леко се усмихва.

— Е, има ли някакъв алкохол у вас? — пита невинно Кари.

Сега вече Джейни се разсмива с глас:

— Обиждаш ме. Какво предпочиташ? Бира? — Оглежда бутилките на масата. — Ликьор, уиски, коктейл с водка.

— Имаш ли от онова евтиното вино, дето го пият пияниците от „Шелби парк“?

— На твоите услуги. — Джейни се смъква от дивана и отива за чисти чаши. Кухнята прилича на кочина. През последните две седмици тя почти не е влизала тук. Намира в мивката две лепнещи, различни по големина чаши, измива ги и претърсва запасите от евтино вино на майка си.

— Ето го. „Бунс Фарм“, нали? — Отвърта капачката и без да чака отговор, налива двете чаши догоре, после връща бутилката в хладилника.

Кари се разхожда по каналите. Поема чашата от Джейни.

— Благодаря.

Джейни отпива от сладникавото вино и прави гримаса.

— И какво за Стю? — Май че имаше такава кънтри песен.

— Ще изляза с него.

— Баща ти ще те убие, ако разбере.

— Голяма работа. Нищо ново под слънцето.

Двете се настаняват на скърцащия диван, изтягат крака върху масичката, като за по-голямо удобство ловко избутват бутилките в другия й край.

Телевизорът бръмчи. Момичетата си пийват и постепенно се замайват. Джейни става, тършува из стаята си и се връща с чипс.

— Ама че простотия. Държиш си чипса в спалнята.

— Запаси за спешни случаи. За вечери като тази.

След като майка ми не си прави труда да купи истинска храна от магазина, където непрекъснато ходи за пиене , казва си Джейни наум.

— Да, да — разбиращо клати глава Кари.

00:30

Джейни е заспала на дивана. Не сънува. Тя никога не сънува.

05:02

Събудена принудително, Джейни е в съня на Кари. Онзи край реката. Отново. Там е за трети път след нощта, в която трите спаха заедно на рождения ден на Кари.

Лишена от зрение за мястото, в което физически се намира, Джейни неуверено се надига. Ако успее слепешком да стигне до стаята си и да затвори вратата, преди да започне да изтръпва, би могла да се отдалечи достатъчно, за да прекъсне връзката. Напипва с ходила бутилките по пода и ги заобикаля. Подпирайки се на стената, тръгва по коридора, докато двете се лутат из гората в съня на Кари. Джейни протяга ръце към рамките на вратите — първо е спалнята на майка й (тихо, не тропай), после банята и накрая нейната стая. Влиза, бързо се обръща и затваря вратата точно когато с Кари наближават реката.

Връзката се разпада.

Джейни си отдъхва. Оглежда се, мигайки в тъмното, докато зрението й бавно се възвръща, пропълзява и леглото и заспива.