Лиза Макман - Бдение

09:06

Когато се събужда, вижда Кари и майка си в кухнята. В хола няма бутилки. Кари подсушава камарата от съдове, които преди задръстваха мивката, а майката на Джейни си приготвя сутрешната напитка — водка с лед и портокалов сок. На печката има тиган, покрит с картонена чиния. В друга чиния до тигана се мъдрят две препечени филии с масло, две рохки яйца и малка купчинка хрупкав бекон. Майката на Джейни отмъква едно парче бекон, грабва питието си и изчезва в стаята си, без да обели дума.

— Благодаря ти, Кари, нямаше нужда. Смятах да почистя днес.

Кари е в добро настроение:

— Това е най-малкото, което можех да направя. Добре ли спа? Кога си легна?

Джейни надниква замислено в тигана и открива там картофки със златистокафява коричка с лук:

— Ами… късно. Беше вече почти сутринта и бях страшно изморена.

— Работиш прекалено много.

— Е, да. За колежа. Някой ден. А ти как спа?

— Доста добре… — бави се, сякаш иска да каже още нещо, но се отказва.

Джейни си хапва. Прегладняла е.

— Сънува ли хубави сънища?

Кари поглежда към Джейни, взема още една чиния, забърсва я с кърпата.

— Не съвсем.

Джейни се връща към закуската си, но стомахът я свива. Чака, докато мълчанието става неудобно.

— Искаш ли да поговорим за това?

Кари дълго мълчи. Накрая казва:

— Не. По-скоро не.

Първият учебен ден. Джейни и Кари са в 11 клас. Чакат автобуса на ъгъла на тяхната улица. На спирката има още една група ученици от гимназията. Някои са нетърпеливи. Други са отчайващо тъпи. Никой не обръща внимание на зайците.

Автобусът закъснява и за късмет на Кабъл Стръмхелър пристига след него. Джейни и Кари го познават — създаваше проблеми в училище още от девети клас. Джейни не си го спомня отпреди това — казваха, че повтарял класа. Често закъсняваше. Винаги изглеждаше надрусан. Сега е с 15 сантиметра по-висок от миналата пролет. Синьо-черната му коса се спуска на мазни кичури над очите и ходи с наведени рамене, сякаш му е по-удобно да бъде нисък. Стои отделно от другите, пуши.

Джейни среща погледа му случайно и кимва за поздрав. Той забива очи в земята. Изпуска облаче дим. Хвърля цигарата на асфалта и я размазва с крак.

Кари сръгва Джейни в ребрата.

— Я виж, гаджето ти.

Джейни извърта нагоре очи.

— Дръж се прилично.

Кари внимателно го изучава, докато той е с гръб към тях.

— Не е зле. Пъпчивото му лице се е изчистило през лятото. Или пък гъзарската му прическа прикрива белезите.

— Престани — изсумтява Джейни. Смее се, неудобно й е. Но продължава да гледа нататък. Съдейки по дрехите му, трябва да е отчайващо беден като нея самата.

— Просто е самотен. И е много затворен.

— Най-вероятно наркоман, който си пада по теб.

Джейни присвива очи и изражението на лицето й става сериозно.

— Кари, престани, наистина. Ставаш злобна като Мелинда.

Джейни пак поглежда към Кабъл. Джинсите му стърчат над глезените. Тя знае какво е да ти се подиграват за смешните евтини дрехи. Усеща в себе си желание да го защити.

— Сигурно има скапани родители, които живеят от социални помощи като майка ми.

— Нямам нищо общо с Мелинда — казва Кари виновно.

— Тогава защо се виждате?

Кари свива рамене и се замисля:

— Де да знам. Сигурно защото е богата.

Автобусът най-после пристига. Пътуването до училището, което е на по-малко от пет километра, трае четиридесет и пет минути заради безкрайните спирки. Единайсетокласничките като Джейни и Кари се смятат за привилегировани според неписаните правила в автобуса. Затова сядат на последните редици седалки.

Кабъл ги отминава и се тръшва зад тях. През облегалката Джейни усеща коленете му забити в гърба си. Поглежда през процепа между нейната седалка и прозореца. Кабъл подпира брадичката си с ръка, очите му са затворени, почти скрити зад мазните къдрици.

— Мамка му — измърморва Джейни през зъби.

За щастие Кабъл Стръмхелър не сънува.

Поне не в автобуса.

И в часа по химия също.

Или пък по английски.

И никой друг не сънува. Джейни се връща вкъщи след първия учебен ден по-спокойна.

19:42

Кари и Стю чукат на прозореца на стаята на Джейни. Тя го открехва съвсем мъничко. Стю е облечен официално с тънка кожена вратовръзка, а Кари е с черна прилепнала рокля и копринен шал с огромна кичозна орхидея забодена в него.

— Видях, че свети — оправдава се Кари за необичайното посещение. — Ела с нас на бала на миналогодишните абитуриенти. Джен, моля те. Няма да стоим дълго.