Лиза Макман - Бдение

Мелинда рисува сърца. Джейни се приближава към нея. Вика я:

— Мелинда!

Но не се чува никакъв звук.

Някой чука на близкия прозорец, Мелинда поглежда нататък и се усмихва:

— Помогни ми да отворя. Хайде.

Джейни упорито се взира в Мелинда, която също я гледа втренчено и посочва с глава към прозореца. Джейни е принудена да се отзове. С общи усилия успяват да го отворят. Кари прескача и се вмъква в стаята.

Тя е гола от кръста нагоре.

Гърдите й имат формата на дини.

Люлеят се наляво-надясно, докато се изсипва през перваза.

Отминава Джейни и срамежливо застава пред Мелинда.

Джейни иска да им обърне гръб, но не може. Размахва ръце пред лицето на Кари, но Кари не реагира. Мелинда намига на Джейни и прегръща Кари. Тя отвръща на прегръдката и двете започват да се целуват. Джейни отмества поглед и изведнъж трите се озовават отново в часа по гражданско обучение на господин Парчели. На пътеката между чиновете Мелинда пак прегръща някого.

Това е Кари. Повежда я към склада. Голата до кръста Кари и огромните й гърди не впечатляват никого в класа.

Джейни за пореден път се изправя и сяда в спалния чувал, като бурно разтърсва глава. Краищата на плитките й се удрят в бузите й, но тя не е в състояние да се махне от онази стая. Принудена е не само да стои там, но и да гледа.

Мелинда влиза с Кари под ръка в склада. Джейни ги следва против волята си. След като и трите вече са вътре, Мелинда затваря вратата и започва да целува Кари по устните.

Джейни яростно се пъха обратно в чувала със затворени очи.

Рита силно Мелинда.

И отново е в хола на Кари.

Този път се изправя Мелинда. Косата й е разрошена. Оглежда за Джейни:

— Защо, по дяволите, трябваше да правиш това?

Бясна е.

Преструвайки се, че спи, Джейни отваря едно око:

— Извинявай — промърморва. — По чувала ти лазеше паяк. Спасих ти живота.

— Моля?

— Забрави, вече го няма.

— Страхотно. Да не мислиш, че ще мога пак да заспя.

Джейни се ухилва в тъмното. Часът е 5:51.

7:45

Някой я дърпа за краката. Джейни отваря очи, без да разбира къде се намира. Тъмно като в рог. Кари отмята горната част на спалния чувал от очите й:

— Ставай, сънливке.

Слънцето е ослепително.

— М-м-м — изръмжава Джейни, докато се изправя бавно и сяда.

Седейки върху прасците си, Кари е вперила поглед в Джейни. Едната й вежда е силно извита нагоре.

Джейни си спомня. А Кари?

— Добре ли спа? — пита Кари.

Стомахът на Джейни се свива:

— Ами… да. — Любопитна й е реакцията на Кари. — А ти?

Кари се усмихва:

— Като бебе. И то на този твърд под.

— Хм. Браво. Това е чудесно. — Джейни рита с крака, за да оправи усуканата си нощница. — А къде е Мелинда?

— Тръгна си преди около пет минути. Държеше се идиотски. Забравила, че има урок по пиано в осем. — Кари изсумтява. — Представяш ли си?

Джейни лекичко се засмива. Умира от глад. Двете момичета си приготвят закуска. Кари, изглежда, не си спомня своя кошмар.

Но Джейни не може да го забрави.

Докато дъвчат препечени филийки, Джейни хвърля тайно поглед към гърдите на Кари. Гърдите й са колкото половин ябълка.

Джейни се прибира вкъщи и се просва на леглото с мисълта за странната нощ. Дали това се случва и на други, пита се тя. Но дълбоко в себе си знае отговора.

Джейни е на шестнайсет. Сама си купува дрехите. Често пазарува и храна. Чекът от социалните служби покрива наема, алкохола и почти нищо друго.

Преди две години Джейни започна да работи по няколко часа след училище и през уикендите в старческия дом „Хедър“. Сега, през лятото, ходи там на пълен работен ден.

Администрацията на дома и санитарите харесват Джейни, особено по време на ваканциите, защото тя поема смените на всеки, който се е разболял в последния момент или иска да си вземе почивен ден. На Джейни й трябват пари и те го знаят.

Тя е решена да учи в колеж.

Пет дни в седмицата, а понякога и повече, Джейни облича престилката и хваща автобуса за старческия дом. Тя харесва възрастните хора. Те не спят дълбоко.

Джейни и Кари още са приятелки и живеят врата до врата. Прекарват много време в дома на Джейни, като първо изчакват майка й да се прибере в спалнята си, а после гледат филми и говорят за момчета. Говорят и за други неща. Например защо бащата на Кари е вечно сърдит и защо майка й не харесва никого. Най-вече, предполага Джейни, защото са си кисели по природа. Толкова е просто. Всеки път, когато Кари пита дали Джейни може да преспи у тях, майка й отговаря: