Лиза Макман - Бдение

Облакът бавно размътва погледа на детето и то губи представа за това, което се случва. Първоначално се носи в мъглата за няколко мига, после изведнъж попада в огромна зала, където седи на конферентна маса заедно с петима мъже и три жени.

Пред тях се е изправил висок, оплешивяващ господин с куфарче в ръка. Стои по долни гащи, представя нещо и изглежда объркан. Опитва се да говори, но думите трудно излизат от устата му. Всички други са в изрядни костюми. Смеят се и сочат плешивия господин по долни гащи.

Плешивият гледа към Джейни.

После към онези, които му се присмиват.

Лицето му се сгърчва от срам.

Придържа куфарчето пред срамните си части и това кара другите да се кикотят още по-силно. Изтичва до вратата на конферентната зала, но дръжката е хлъзгава — нещо лигаво капе от нея. Не може да я отвори — тя трака и играе в ръцете му и хората от масата се хилят с удвоен ентусиазъм. Гащите на плешивия са сивкави и висят отзад.

Джейни не знае какво да прави.

Застива на мястото си.

Спирачките на влака рязко изскърцват.

Картината помътнява и се губи в мъгла.

— Джейни! — Майка й се е надвесила над нея. Дъхът й лъха на джин и едното й око е закрито от разчорлен кичур. — Джейни, казвам, че баба ти сигурно ще те заведе в онзи голям магазин за играчки. Мислех, че това ще те зарадва, но може би не. — Майката на Джейни отпива от плоска бутилка, скрита в дрипава, стара чанта.

Джейни фокусира поглед върху лицето й и се усмихва.

— Звучи забавно — отвръща, въпреки че не харесва кукли. По-скоро би се зарадвала на един чорапогащник. Размърдва се на седалката в опит да оправи своя. На чатала е опънат до скъсване и не може да го вдигне повече от средата на бедрото. Сеща се за плешивия и търка очи. Странно.

Влакът спира, двете събират багажа си и излизат в коридора. В същия момент пред майка й изниква, току-що напуснал купето си, смачкан, оплешивяващ господин.

Той бърше лице с носна кърпа.

Джейни го зяпа с отворена уста.

— Леле! — успява да измърмори.

Мъжът се обръща вяло, усетил погледа й, и се отправя към изхода.

15:05

Джейни тича да хване автобуса след първия учебен ден в шести клас. Мелинда Джефърс, едно от момичетата от „Фийлдридж Норт Сайд“, протяга крак и Джейни се просва върху асфалта. Мелинда не спира да се смее по пътя до лъскавото червено чероки на майка си. Джейни се сдържа да не заплаче, докато изтупва прахта от дрехите си. Качва се в автобуса, стоварва се на предната седалка и се заема да изследва камъчетата, набити в разкървавените й длани и дупката на коляното на изтънелите й от носене панталони.

От тоя шести клас вече буца й засяда в гърлото.

Опира глава в стъклото.

Вкъщи майка й лежи на дивана, гледа „Пътеводна светлина“ и отпива от прозрачна бутилка. Джейни минава покрай нея, измива внимателно парещите си длани на мивката, подсушава ги и сяда на дивана. С надежда майка й да я забележи. С надежда да й каже нещо.

Но майката на Джейни вече е заспала.

Тя спи с отворена уста.

Леко похърква.

Гърлото на бутилката стърчи от ръката й.

Джейни въздиша, издърпва бутилката и я оставя на ниската очукана масичка, след което се захваща с домашните.

На средата на задачата по математика в стаята стана черно.

Джейни се спуска в облян от ярка светлина тунел, многоцветен като калейдоскоп. Няма къде да стъпи и се носи из въздуха, а стените се въртят около нея. Всеки момент ще повърне.

Редом с нея в тунела са майка й и още някой, който прилича на Исус Христос, само че рус. Мъжът и майка й се държат за ръце и летят. Изглеждат щастливи. Джейни вика, но звук не се чува. Тя иска да спре това.

Моливът пада от ръцете й.

Главата й се свлича върху страничната облегалка на дивана.

Мъчи се да се изправи и да седне отново, но в този вихър от цветове не може да се ориентира къде е горе и къде е долу. Прави усилие да балансира на другата страна и се изсипва върху майка си.

Цветовете спират да се въртят и всичко отново става черно.

Джейни чува заспалата жена да мърмори.

Усеща лакътя й в хълбока си.

Стаята бавно идва на фокус и в тишината иззвънтява шамар.

— Да се махаш оттук — казва майка й. — Какво, по дяволите, ти има?

Джейни се изправя и я гледа. Стомахът й ври, вие й се свят от цветната спирала.

— Лошо ми е — прошепва тя, надига се и тръгва залитайки към банята, за да повърне.

Поглежда оттам, бледа и трепереща. Майка й вече е станала от дивана и се е прибрала в спалнята си.